Не съм се замислял много.

Попътувал съм, каня се пак да пътувам. Но като турист. И аз съм се устроил относително удобно в Родината. Знам, че не е съвършено място, но колкото и смешно да звучи - тук ми е и познато, и някак мило въпреки всички неуредици и откровени гадости, които обичам да ругая. Има неща в България, които страшно ненавиждам, но има и такива, за които си струва човек да е наблизо. Разбира се, всеки с приоритетите си.

Не обвинявам заминаващите, не възхвалявам оставащите. И обратното не правя. Всеки има право да живее там, където се чувства уютно и може да се осъществи - и в работата, и със семейството. Това, че съм имал късмета да се родя в София и да живея в достатъчно добра среда, не значи, че същото важи за всички, така че никого не мога да обвинявам.

Не мисля, че има духовни авторитети, които да влияят на оставането и заминаването ни. Това само по себе си не е никак добре, но е факт.

Предполагам, че религиозният пейзаж по преброяването ще е шарен. Това не ми харесва, но не ме и плаши. Все се надявам, че пак ще има времена, в които българите ще са повече на брой, масово ще живеят в страната си, ще бъдат прилично щастливи и ще бъдат православни етнофилетисти. Като в 1911, да речем. Дано.

Капището в Рупите да се разруши

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите