|
Тема |
Re: Не баш ентропия [re: dqdogodo] |
|
Автор |
dqdogodo (упорит охльов) |
|
Публикувано | 18.06.07 22:21 |
|
|
Сонет № 66
Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?
И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек – мъдра дума.
|
| |
|
|
|