Това със серийния убиец ти го добави, не е мой израз. Не, дори и да стане безобиден заклет експерт-счетоводител, все си има душевни проблеми, нали?
"За първото човешко непокорство и плода..." Така започва "Изгубеният Рай" на Милтън. Детството също е невинно и красиво. И го изгубваме. Много пъти това става с първите неприятни контакти с родителите - когато строшим вазата и изядем шамара. Вазата, която не е трябвало да трошим, е плодът. Познанието е в шамара, който ни изгонва от безоблачния Рай. И оттам започват седемдесет или повече години труд и пот.

Не знам правилно ли те разбирам.
Но като че ли идването на Христа изкупва само Адамовия грях, който всички носим като негови потомци. Излекува ни, така да се каже, от наследствената болест. От смъртта, но не и от смъртността.
Но като че ли не премахва склонността към повторение на същата болест. Кръстеният грешник пак си е грешник.

Сура "Зората": О, душа, преизпълнена със страдания, успокой се. Ела сред Моите раби! Влез в моя Рай!" Мюсюлманите сякаш са номерили връщането към детското състояние. Споко, нямам предвид муджахидините, а конкретните думи.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

Редактирано от glishev на 17.06.07 13:25.