Понеже за архаичното съзнание "добро" и "лошо" са всичко, което си струва да се знае и разбира, дървото е едновременно на познанието изобщо и на познанието за добро и зло в частност. Все пак "Битие" е ужасно стара книга. И може и да е божествена, но все пак е записвана от хора и отразява техния начин на мислене.
Дървото е поставено в градината като изпитание - не етическо (защото етиката не говори нищо на невинните), а за послушание.
И голотата не е добра или лоша. Нарушаването на заповедта и осъзнаването на собственото състояние е лошо. Защото "да познаеш" всъщност означава "да преживееш", "да изпиташ" според онази стара изразност. "Позна жена си" също означава "спа с жена си".
До опита с плода двамата не са отличавали добро и зло, защото зло не са и виждали. Те имат само доброто. Имат себе си, Бога, градината и света. Но решават да нарушат заповедта и осъзнават извършеното. Осъзнават също, че са голи. Вече нямат Бога, защото са нарушили заповедта Му. И познават злото, сиреч го изпитват на гърба си. Познават изгнанието, унижението, убийството между синовете си, смъртта... Самата им природа се е променила. Осъзнават и какво са загубили, тоест в известен смисъл ретроспективно "познават" доброто. В този смисъл всяко дете изяжда плода, когато за първи път направи точно това, което си му казал да не прави. Изяжда шамара, преглъща конското, ляга си без десерт... И вече не е невинно, а цял живот се бори между послушанието, ината и спомена за детството.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...