За мен Дънов е впечатляваща историческа аномалия. Нищо повече.
До там се простира и интереса ми със събитията околу живота му. Name-droping е много привлекателно и за евангелистите в България/мои порок понякога/, но в крайна сметка не е от кои знае какво значение. Освен ако някои не търси някаква конспиративна теория. От сорта Дънов спасил Димитров. Че не го ли е срам да спасява Димитров да разпишти толкова майко по късно.

Но това с плюенето е пак бяло-братска словесна гимнастика, така че няма да се връзвам много.