Я аз да си сложа едната обувка в устата...

В отговор на:

---

Георги Димитров е бил близък с Учителя Дънов
1999-08-05 01:23:55+03
Дългогодишното съжителство на Георги Димитров с духовния учител Петър Дънов под един покрив на софийската ул. “Опълченска”, което по-късно прераства в истинско и дълготрайно приятелство, е премълчаван факт, известен днес на малцина. През 80-те години на миналия век родителите на Георги Димитров баба Парашкева Димитрова и Димитър Михайлов идват в София, “заграбват едно общинско място”, както се изрази все още живият едноименен племенник на партийния ръководител, в покрайнините тогава на София, и си построяват къща-близнак. Тогава подобни “грабежи” на общински имоти край столицата са били нещо естествено и дори са насърчавани от общината.
Половината от споменатата къща-близнак е била за сестрата на баба Парашкева ­ баба Елена, която е снаха във фамилията Измирлиеви. Когато баба Елена умира, Измирлиеви продават дела си от къщата на семейство Гумнерови, които били последователни дъновисти. Те канят своя духовен учител Петър Дънов в новия си дом. По-късно Гумнерови освобождават жилището си, за да се настани там Дънов. Така
Учителя обитава сам реално цялата половина
от къщата близнак.
Започнало едно съжителство, неволно и парадоксално, между семейството на Георги Димитров и известния духовен лидер. То продължило до Първата световна война. По онова време и Димитров, и Дънов са вече доста влиятелни в противоречивите си поприща. Георги Димитров е станал синдикален лидер на печатарите, а Петър Дънов е определян като един от мировите учители, които се появяват на всеки 2000 години, за да обновят света.
Постепенно в едната половина на къщата-близнак започнали да се събират смирени вярващи, отричащи и осъждащи всякакво насилие, а в другата страна на къщата идвали бунтарски настроени работници, непримирими със своето социално положение. Очевидно това не е пречело нито на едните, нито на другите. Нещо повече. Двамата водачи проявили достатъчно разум и разбиране един спрямо друг и дори станали приятели, които в критични моменти си помагали. Братята, близките и съидейниците на Георги Димитров неведнъж са се криели от полицията в жилището на Дънов. Понякога застрашените партийни активисти се криели на тавана в дома на Дънов, а когато не е имало време за това ­ отчаяно
се мушвали под кревата на Учителя.
В такива случаи Дънов лягал на леглото и се преструвал, че чете вестник. Когато полицаите заставали на вратата, понякога водели и обучени кучета, Дънов спокойно се изправял и направо лъжел, че в къщата няма никой от онези, които търсят. Той имал някакво неповторимо излъчване. Успявал така да въздейства на полицаите, че те сконфузени напускали къщата. На тавана му веднъж се е крила дори сестрата на Георги Димитров ­ Елена, бъдещата съпруга на председателя на Министерския съвет през 50-те години Вълко Червенков.
Дънов е оказвал безспорно влияние и на семейството на Георги Димитров, което по вероизповедание било евангелистко. Баба Парашкева например мечтаела синът є Георги да стане пастор, а не партиен лидер.
Някои от фамилията на Димитров, които живеели в дома на ул. “Опълченска”, станали истински последователни дъновисти. Неговият племенник Георги Любомиров Димитров разказва:
­ Баща ми, аз и някои други от братята на Георги Димитров, мои чичовци, ставахме всяка сутрин в 4 ч. и отивахме пеш чак до кв. “Изгрев”, където се събираха дъновистите преди изгрева на слънцето.
Георги Любомиров не можа да си спомни дали известният му чичо е посещавал тези дъновистки сбирки на “Изгрев”, но със сигурност Георги Димитров, макар че бил известен като атеист, е проявявал интерес към тези духовни занимания, повлиян от общуването си с Петър Дънов. Във всеки случай
Димитров е
изпитвал дълбоко
уважение към
Дънов.
След 9 септември 1944 г. до смъртта си Димитров е използвал цялото си влияние, за да толерира и подкрепя дъновистите. Той е бил последният техен високопоставен покровител и защитник в атеизиращата се социалистическа България.…

---