За какви, за какви - зависи в какво настроение ме е хванала . Напр. като не е много гладна, храненето ни се проточва по цял час - седи си и държи храната в бузата, а това ме побърква. Питам я - ще ядеш ли - да, ще ям! Ама не яде! И аз викам, тя идва да сяда в мен да я гушкам. Отделно като ядем, става, сяда, скача по дивана, обикаля, кълчоти се - ей, няма начин да седне на едно място и да се наяде като хората. И аз пак викам . Казвам й нещо да свърши, да се облече, да прибере - казвам по няколко пъти - ефект нулев! И аз пак кряскам - да видиш как веднага ме чува !
Напоследък ми е доста къс фитила, най-вече защото (според мен де!) комуникацията ни става много интензивна, Яна не спира да дърдори, да ме пита разни неща, да иска нещо. А аз не мога да отговоря адекватно на всяко безсмислено питане и се нервирам. Вярвай ми - в девет вечерта искам поне за една минута да настане тишина, да не чувам "мамо това, мамо, онова...". Ама няма почивка, това дете и на сън дърдори .
За купичката с грах онзи ден - невероятно, но успях да не се развикам. Даже ми стана смешно, щото тя явно очакваше буря и се сви една такава виновна.... Кой знае какво си е помислила :)))! Наложи се сама да избърше със салфетка каквото имаше по пода, толкова наказане й стигаше :).
Но пък още не съм побеснявала както Яна го описва, чак да ми причернява от яд. Не се учудвам, да не ми дойде скоро до главата, че всеки пък като се учудя за нещо и ми се случва
|