Ами защото се чудиш дали да направиш забележка на Давид, че удря друго дете. И още по-странното е, че не искаш да му направиш и да те разберат другите, затова го правиш на бг, а той просто иска от теб яснота - ти отричаш ли боя над другиго или не и затова не е искал да разбере българския, а иска да му го кажеш на датски, всички да те разберат.
Докато в теб има смущение, несигурност кое е правилното решение, не се чуди, че децата ти са объркани. И ако всички до тук ти казват по най-различни начини, че не одобряват това, което си направила и правиш и това, което си написала, че мислиш, аз ще бъда по-остра. Ти си гледаш децата, баща им ходи на работа. Ти се държиш с тях недостатъчно зряло, бих казала дори неуравновесено. Доколкото разбирам и твоето детство и отношението на твоите родители към теб и сестра ти не е било за пример, не е царяло разбирателство, не сте имали достатъчно силен контакт с майката. Или поне това разбирам от твоите писания. И колкото и да го отричаш и все да повтаряш "моите деца са такива, ама аз такива си ги харесвам, другите са болни", аз считам, че всичките ти постове тук са отчаян и краен вик за помощ. Да, отношението ти към децата ти не е последователно, не винаги е разумно и има нужда от подобрение. А аз мисля, че ти подсъзнателно си осъзнала, че е така, затова и пишеш тук в такова изобилие. Най-важното решение е, обаче, осъзнатото решение, че поведението ти към децата ти има нужда от корекции. Но първо трябва да си направиш себеоценка, като използваш собствения си опит (дори и като антипример) в твоето семейство. А не само да се съпротивляваш на всеки опит да ти се даде съвет, да ти се помогне. Това, доколкото си спомням, се случваше и когато се намесваха от училището на Давид.
Ники, всички ние тук не сме съвършени родители. Пошляпваме си децата (все пак всеки има нерви и е подложен на напрежение). Но си анализираме поведението, търсим подкрепа от специалист, от приятел тук във форума и се мъчим да осъзнаем причините и да ги отстраним. С други думи, не търпим това състояние да се превърне във вечна игра. Защото има един момент след който няма връщане назад. Децата си остават необуздани и неразбрани тийнейджъри и ако създадат деца, ги възпитават по същия начин.
Не щеш помощ, считаш, че е нормално децата ти да се държат зле с другите, да бият децата в градинката, да те бият теб. Може и да е нормално за месец-два, но все пак това трябва да остане период и ти си тази, която трябва да намери подход този период да свърши. Останалото е заравяне на главата в пясъка, самоотбрана, без да се полагат никакви реални ползотворни усилия.
Изборът е твой. Но не искай от другите да го подкрепят!