Този уикенд беше един от онези исторически уикенди, когато като преодолееш усещането, че си попаднал във филм на ужасите, всъщност разбираш, че това си е чиста комедия !
Дали има беля на този свят, която Денис да не направи тези два дни - не, няма такава! Дали има миг в който Ерик спря да циври - не, нямаше
Извън това - в мига в който нахраним единия, се оказва, че другият се е наакал. Докато го сменя и той иска вече да яде. Едното заспа, другото почна да врещи. Първото се събужда с индиански боен вик. Вторто отива при първото и започва да му дърпа крака прз решетките на леглото. Събуденото почва да издава грухтящи звуци едновременно означаващи рев и смях. До мига в който дърпащият не решава за по-качествено да го хване и за косата. Аз почвам да викам в резултат на което вече и двамата реват в захлас.
Сядам да прочета нещо - идва големият и почва да ме тегли за ръката, иска видео. Аз отказвам. Изгубвам го за секунди от взора си. След секунди до мен е натрупана камара с видео касети. От видеото стърчи на криво още една, пострадала от опит да бъде напъхана явно...
Малкото се слага на гърнето, чува се пукот в кухнята. Денис е разлял каната с вода. Наводнение. Опитвайки се да го догоня чак сега виждам, че целияат му ръкав е намазан с порядъчно количество мармалад. От онази кифла, с която закуси и чиито парченца все още настъпвам на всяка втора крачка из апартамента. На килима също има мармалад. Стои добре между петната от пилешката супа, която снощи Денис с две шепи мяташе по килима.
Ерик иска да яде бисквита. Давам му. Налапва голямо парче, уплашена го вадя от устата му. Това го докарва до амок. Давам му нова цяла бисквита. Дивана е омазан с бисквити.
Следобяда в химеричният промеждутък от половин час, когато и двамата бяхме успели да ги сложим да спят/надежди-говежди/, решихме да гледаме филм/на куково лято/. Това беше в 3 часа. Преди двайсет минути го догледахме...Като от три досега филма се прекъсва може би 26 пъти. Да не си помислите, че са спали през това време ?!? Не...... Спаха половин час.
В момента в който си мислехме, че повече няма какво да се случи, че всичко възможно се е случило, Денис, който междувремнно се беше намърдал в проходилката на Ерик и със страшен грохот се беше устремил към масата, мъжът ми подрипна от стола, за да го хване при което се изръси с гръм и трясък на пода....
След секундно мълчание всички избухнахме в леко налудничав смях....
Преди малко Денис отново дърпаше баща си бог знае за какво. Бащата каза - няма ме. Умрял съм.
В този миг се зачудих - дали има някаква възможност аз да изляза в отпуск от майчинство ???
Как мислите ?
|