Като чета, се успокоявам, че чудото не е само у нас.
Вкъщи не може да е подредено за повече от 15-ина минути. Всички джунжурии са по земята, холните масички са вечно в петна от "соки", мляко и всичко консумирано от малечко-палечко, стените и диваните надраскани и тя доволно заявява "писи", че пише. Видеото отдавна е извън строя, след като бе нахранено със сириъл. Напоследък забелязвам, че храни и компютъра, а татко и се оплаква непрекъснато, че не работел както трябва и честичко го трие изцяло. На приятелите ни искрено им завиждам за реда и чистотата в тях.
Имаше период, когато не миех чаши от кафе-малката ги чупеше, преди да сме успели да си изпием кафето. В резултат- на покупки за нови.
Онзи ден си игра с картина на Барби, която бяхме купили за нейната стая. Предупредих я да я остави, но след броени минути картината беше счупена. Аз пляснах пампито и последва дълъг сърцераздирателен плач. Като се прибра татко и, тя дотърча и от вратата- "тупи"(чупи) "баби"(барби), мама тупа-така с няколко думи беше обяснена ситуацията.
На обществени места постановката е винаги една и съща-тя тича, събаря или лапа де що докопа, а аз се опитвам да подредя след нея. Ако я смъмра, тръшва се на земята, писъци, ревове-плаша се понякога да не дойде да ме прибере мен полицията. Абе ужас, казвам ви. Понякога ми идва мерак да и друсна на момента един здрав пердах, за да разбере поне за какво плаче и се тръшка, ама се въздържам. Жал ми, че е беззащитна.
На мен с едно дете ми е трудно, а не мога да си представя как бих се справила с две.
Понякога се радвам, че ходя на работа-освен останалото, това е и начин да се разнообразя от домакинските задължения и да пообщувам с други хора.
Право на отпуск- никакво. Имам сутрин 1 час за себе си- душ, грим и всичко необходимо, за да стартирам деня. Отвоювала съм си го за сметка на моя сън-ставам в 5 часа и в 6 тръгвам на работа. Малечко-палечко нанка сладко в този момент.После се гледат с татито и така - на смени. Напоследък обмисляме варианти за ДГ.
Редактирано от chicco на 24.01.05 04:15.
|