Ох Додо, как добре си го написала :) При нас нещата са аналогични с утежняващото обстоятелство че и двамта са ходещи елементи :)
Само мога да кажа, че и по-трагично може да стане.
Аз вече се примирих с факта че къщата ни за нищо не става, навсякъде има петна, трохи, рисунки, че два пъти на ден трябва да се пуска прахосмукачка за да не завъдим разни твари в къщи.
Обзело ме е невъзмутимо спокойствие, след всяко "мамо" казвам "да, добре" по инерция.
Белите са безкрайни и стават все по-големи. Най-лошото е че обожават да се борят и катерият и винаги има поне един пострадал. Шансът да спят по едно и също време е нулев. Бабите са все по малко ентусиазирани да им ги оставяме дори за 2 часа събота и неделя. Болестите започнаха да ги сполитат по едно и също време. Никой не иска да яде сам, миенето на главата е кошмар, обличането на пижамата е съпроводено от половинчасови обещания, а слагането в кревата си направо бойна схватка. Абе ежедневие- мечта.
А пък първото ни море заедно какво приключение беше, обикновено седмиците на море ми минават неусетно. Сега ми се стори че сме стояли години, едва успяхме да хапнем 3 пъти на ресторант, специално подбран да няма хора, да готвят бързо, след 30тата минута вече бяхме на сметката и гледахме да не се мяркаме наоколо пак.
Аз се успокоявам с факта че след 10 години нещата ще се променят.
Александър 14.02.2002
Виктор 17.07.2003
|