ООООхххххх! На чужд гръб и 100 тояги ... И аз се смях от сърце, ама се опитвам да си представя какво ти е и ... !

И докато се веселях за твоя сметка си мислех, че аз нещо не съм наред! Снощи за пореден път в неделя ревах, че уикенда свърши и пак ще трябва да съм на работа вместо да съм с Крис. Както си вечеряхме тримцата и човечето с един прискърбен глас заявява: "Аз плаках на Пепи за мама. Не искам Пепи, искам мама! ". Да поясня, че Пепи е нашата бавачка N5, която е поредното неуспешно попадение. МЕГА неуспешно!

На мен времето с детето все не ми стига. А и явно съм случила на кротък терминатор. Е, докато е буден, е абсурд да се гледа нещо различно от 10-тината любими филмчета, но за сега това е напълно поносимо. Най-тежкото поражение от хранене са трохите от хляб по пода (с други думи поражения няма!). Като се засили да рисува, пръво влачи една коркова дъска, която си подлага по листовете. Нощем спи спокойно, максимум с едон събуждане и то най-често още преди да сме си легнали. А през деня е рай - минимум 2 часа здрав сън, та и ние намазваме покрай него! Най-разхвърляното нещо са безбройните багери, камиони и други подобни превозни средства, но се понася.

Преди няколко дни споделях с приятелка, че единственото нещо, което ми липсва е възможността като се прибера от работа да седна за половин час на дивана на тишина без да правя нищо. Просто да превключа на "домашна" вълна. И какво - лепнах гаден вирус и евакуирахме Крис за 1 ден при нашите. Е, като се прибрахсъщия този ден ми беше толкова подтискащо тихо и празно вкъщи, че се сетих за оная заплаха: "Внимавай какво си пожелаваш, да не те сполети!"

Не ща отпуска ОТ майчинство. Искам вкъщииииииии при дететоооооо!

Стара максима - кой каквото си няма, за това си мечтае!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.