А аз не знаех как да реагирам оня ден като видях как Давид удари едно дете и то милото ревна кротко и вместо да го удари обратно както според мен е съвсем нормално едно дете да постъпи онова отиде да реве при даскалката. Явно беше, че е учено да не се бие, и не само е учено (щото и моето е учено на същото) ами и е възприело и слушка. Аз се чудех как да постъпя, да правя ли забележка на Давид пред детето и даскалката, да не правя ли и накрая реших, че по добре да направя да не вземат после да кажат, че детето ми се бие защото аз си мълча и не го уча да не се бие. Имам чувство, че човек както и д апостъпи, все ще му намерят косур ако решат ама... те.... И му казах на български разбира се да се извини на детето. И Давид ми каза: Не разбирам какво ми говориш.
Представяте ли си си само нахалство, как го измисли. А всичко си разбира. Ама как се сети така да отговори бе, малеее, аз зяпнах първоначално и после казах най възмутено на даскалката, че лъже като дърт циганин. После и на датски му го преведох, но той разбира се пак каза Не, няма, толкова категорично че даскалката веднага разбра, че няма шанс да се извини и клекна. Вика остави го, все едно Дигаме ръце от това дете, друг избор нямаме
|