...едно нещо - малко от незаличената ми лична биография...:-)
...макар и да е възможно фразата "Докато се опитваш да си "конструираш" жените по твое подобие, няма смисъл да ми говориш за разбиране или приемане на женското в жената." да си я употребила безлично, сиреч да е отправена принципно към мъжа с главно "Ж", аз за всеки случай ще кажа за себе си...мен първо ме е "конструирала" майка ми, после първото ми гадже, после второто ми гадже, после третото и т.н...и не ми е било нужно кой знае какво усилие да изляза от тази "конструкция" и да разбера, че да "конструираш" някого, независимо дали е жена или мъж или дете, е безмислена работа, при положение, че вече има ЕДИН, за който се твърди, че е конструирал хората по свой образ и подобие...
...във всеки случай съм се учил от "моите" жени и моето равностойно общуване с тях ми е помогнало да се науча да ги приемам и разбирам...конкретно за моето "присъствие" и "гледане" на раждането на близначките - този, който жестоко се лъже в случая не съм аз, а ти, защото аз съм бил там и споделям тук не друго, а ЕМОЦИОНАЛНОТО съпреживяване на едно раждане на деца, създадени с любов, а ЕМОЦИОНАЛНОТО съпреживяване е нещо много красиво и важно в една любов...докато ти само разсъждаваш върху моето лично преживяване и, както казваш, "На думи е лесно. Животът е истината"...С интелектуалничене няма как да разбереш моето емоционално състояние, когато съм наблюдавал раждането на мои деца...

...друго нещо - не се бях запитвал защо съм попаднал на Карлос Кастанеда, а не например на Клариса Естес, но след твоята подкана се запитах и ето какво си отговорих...В далечната 1985 година попаднах на Кастанеда, защото тогава беше издаден, а не е била издадена Клариса Естес..."Пътуване към Икстлан" излезе по-скоро като художествена литература, а Клариса Естес, дори и тогава да е била написала вече книгата си (нямам инфо кога е писана) е специализирана литература - до нея виждам още Мирча Елиаде, Зигмунд Фройд и други световноизвестни изследователи на митове и човешкото "психе"...няма нужда да обяснявам сега какво събитие беше през 80-те години на миналия век заради свирепата цензура да попаднеш на стойностна книга, преведена на български език...
...не смея да бъда сигурен в тълкуването на твоите думи, но ми се струва, че си позволяваш лукса да сегрегираш, изписвайки на челото си "аз съм феминистка"...това може да не ти е вътрешно състояние, а да е само заради разговора тук или някаква определена твоя теза, но аз казвам как изглеждаш...(ти самата беше казала тук, че са ти лепали в някакъв друг клуб етикета "мъжемразка")...
...първо, когато прочетох Кастанеда аз вече имах така да се каже формиран мироглед и Кастанеда просто ми пасна, но това не значи, че написаното от Клариса Естес няма да ми пасне...в близката 2002 година гледахме с една моя любима жена "Дневниците на Бриджит Джоунс" (книгата не съм я чел)...филмът грабна не само мен, но и целия претъпкан киносалон, в който имаше далеч не само жени, макар че би могъл да подразни мъжете, които ще припознаят феминистичен оттенък...и второ - не деля познанието и света изобщо на "женски" и "мъжки", нито по какъвто и да е друг признак, защото такова деление е сегрегация...ако обществото го прави, то си е негова работа и не е мой проблем, защото, ако имам някакво "верую", то е "Обществото да го духа, да живее индивидът"...:-)))...
...Вселената и Човекът са цялостни и единни, пътищата към тяхното познаване са много и изборът им е личен, но не всеки път води "към Рим"...пътят на Карлос Кастанеда е универсален и не е само "мъжки", както ти се струва без дори да си си направила труда да го прочетеш...може да не пасва конкретно на всеки човек, но е универсален...а сегрегацията е път, който води в десета глуха...


...Salve...