Чакай, чакай, никой не визира умирането на душата и т.н.
Значи става въпрос за следното.
Човек има свободен дух и освен него е нафраскан със софтуер. И духът и софтуерът се намират в някакво съотношение.
Човек е автомат, роботизиран, изграден от стереотипи и аз това наричам софтуер.
При умирането на себето се визират именно тия стереотипи.
А миналото ги държи. Ти си на еди си колко години, еди си какъв пол, живееш еди си къде, учила си еди си къде-но това не си ти.
Ти си свободният дух, който може да види бял свят, само като се изрови изпод тинята на стереотипите.

Ако луната е носител на стереотипите...

Значи виж, аз пак се връщам на нивата на преработка. На първо ниво е смарагд, обаче облепен с тиня, на всяко следващо ниво тази тиня се чисти, докато смарагдът блесне с пълна сила.
навремето с теб пак спорихме по тоя въпрос. Работата е там, че човек се е идентифицирал с част от тинята и не си я дава в никакъв случай. То всъщност няма за какво да се спори. Просто източното разбиране (и Карлитковото) е, че тинята не е човекът, а налеп по него.

А силата в себе си имат само почистените блестящи смарагди. За тая сила става въпрос. За някои силата в непочистения диамант пак си е сила и то напълно достатъчна. Само че други са подушили Силата и тяхната сила е станала вече силица някаква си там. И в коня има сила, ама е една конска сила...

Прошката и смирението са най-добрият начин за изчистване на тинята.
Бе да го кажа така-тя силата си е вътре, ама е затрупана с тежък товар и той трябва да се отмести. както Ошо казва-аз само чистя камъните, за да може пълноводният поток да потече свободно.
Всички техники са не за принаждане на сила или създаване на чистота, а на изчистване на камъните.

А крайният ефект ще го кажа пак с ошови думи. Човек е част от цялото и върви, накъдето върви цялото. Дясната ръка може да си мисли, че върви на север, когато тялото върви на юг, може цял живот да си въобразява, че върви на север...но все идва ден, в който тя осъзнава, че през цялото времее вървяла на юг, просто друг начин няма и друг път за нея няма.

Парадоксът е следният:
Колкото по-смирен ставаш, толкова повече сила ти се дава. Навремето някой от наште го беше казал невероятно точно.
Силата не ти принадлежи, тя принадлежи на цялото и то не е лудо да дава сила на някой, който може да я обърне срещу него. Ти си като бленда и колкото повече се изчистваш, толкова повече сила минава през разширяващия се отвор на блендата.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.