Като че ли само козирогът въплъщава дотолкова стереотипите, че да ги смята за нещо от себе си. Това оттърсване от стереотипите ми е много чуждо. Просто защото никога не са били част от мен. Например "стереотипите" на дъщеря и сестра съм ги въплътила по мой си начин, но това са роли, функции, но не и част от това, което съм наричала и бих нарекла "себе си".

Един вид се оттърсваш от сатурн? Със смирение и прошка - това са си християнските "инструменти". Нещо не ми се връзва смирението с историята на война. Войнът не прощава, войнът е винаги сам. Докато смирението действително изчиства всички земни очаквания и дава сила и се изразява най-вече в липсата на претенции към другите, но не изключва обвързването с други хора.

Някакъв невероятен мишмаш от всички "учения" се получава, но лично предпочитам варианта, в който всичко това ми е дадено/включително и стереотипи и всякакви товари/, за да "уползотворя" по най-подходящ начин /да реализирам/ себе си, а не за да бягам от тях или да се боря да ги унищожавам. Имаше някъде сравнение на човека с глава лук. Белиш, люпиш, смяташ, че махаш нещо лошо и непригодно за ядене и колкото повече вдигаш летвата, толкова повече люпиш и на края се оказва, че си унищожил себе си, няма какво да сготвиш.

Всякакъв вид разделяне на полюсите автоматично води до дезинтеграция на личността. Предпочитам теорията за интеграцията. Може би в картата ми имам по-малък проблем с въплъщаването на тези товари - прекалено често сменям ролите. Смарагд също е само една роля, една люспа.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!