Това с бабите и пилците при хуанистите му се вика прагматизъм.
И си права.
Явно те тормози думата заличаване.
Е това заличаване не се прави просто с помитане или замитане. що не става Ич.
Затова при КК има и други техники и те се практикуват много години, преди биографията да почне да се заличава сама. Нещо като кармата е-не можеш да ръчкаш в нея с остен и да я заличаваш. Трябва да свършиш това, после онова, после третото и тя полека се разтваря. Самичка.
Принципът "Аз па съм блондинка и като тропна краче, всичко се извършва по моему." не се реализира с ни една техника. Гарантирано. Пробвала съм. :-))

Тук пак ще вметна процесинга от сциентологията, при хуанистите има термин "преглед". Едно и също е, само дето прегледът е най-ниската техника от процесинга, което не пречи да върши перфектна работа, стига да се върши перфектно.

А ако вярваш в съществуването на йерархични структури и не си на принципа, че всичко е на една плоскост и тая плоскост е точно повърхността под носа ти, тогава можем да се разберем и за личността, личностната интеграция, вселената, вечността и всичко останало.

Нали Юнг говори, че колкото повече навлизаш в подсъзнанието си, толкова повече отиваш в колективното несъзнавано. От твойто мъждукащо съзнание надолу към твойто подсъзнание и още по-надолу към колективното подсъзнателно...и още надолу...и колкото по-надолу слизаш, колкото по-навътре влизаш, толкова по....-нагоре се качваш.
Понеже по-нагоре упомена нещо за корените-те не се режат, напротив. Стигайки до по-дълбоки корени, катериш по-високи върхове.

Ще ти го кажа образно. Има една техника-СТОП.
Техниката е на Гюрджиев. Той карал учениците си да танцуват и в момента, в който кажел СТОП, всеки трябвало буквално да замръзне, без значение дали е с един крак във въздуха или с два.
Енергията, предвидена да се насочи навън, застива, повърти се, повърти се и понеже свойството и е да не седи мирно, се насочва навътре.
Тази техника всеки сам може да си я прави и не е нужно да танцува, за да каже СТОП.
Та следващият етап е да се проследи къде стига тази енергия, къде ще удари дъното ти, твоята стена, твоят край.
Ако я проследиш чинно, ще установиш, че тя влиза в теб, навътре, надълбоко и...в един момент все едно лети в междугалактическото пространство, в космоса.
Колкото по-навътре отиваш, толкова повече летиш между звездите.
Нравственият закон вътре в нас и звездите над нас-как беше това точно?

Личността се явява нещо като пресечна точка между бездънния космос и бездънния космос, между вечността и вечността, точка, в която вечността се уплътнява и придобива образ и картина.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.