Интересна дискусия сте си направили тук. Наистина не е ясно кое е правилно и кое не... в такива ситуации дейсваш мигновенно, без да мислиш... пък после защо не си направил така или иначе....няма смисъл човек да мисли върху това. Щом си избягал и никой не е пострадал, значи всичко е наред. Може егото ти да е леко наранено, но какво от това? То така или иначе трябва да се подтиска - можеше и да е по-лошо - да го пребиеш, да речем и да развиеш чувство за превъзходство и вътрешна радост, че си се справил успешно, което само ще ти навреди в един по-бъдещ етап.

Да видим някой случка от преди.... един път ме обградиха пет човека в центъра на София. Бяха до един по високи от мен и по яки... Очевидно подпийнали искаха да си сплашат някой. Нямаше как да избягам или поне тогава не виждах такъв изход от ситуацията, иначе неминуемо щях да побегна. За секунди вече бях в друго състояние на съзнанието - адреналинът бе на сто...страх, бяс, сила.... Още докато ме заплашваха и се приближаваха към мен, мислейки си че ще ме побутат малко с ръце, изведнъж вече не знаех какво става с мен. Летях към най-близкият хващайки го по-средата на шегите му и му размазах лицето с два точни удара. Другите се бяха стъписали от неочакваният развой на събитията и докато се опомнят вече бях върху другия, като му нацепих такава глава в носа, че навсякъде бликна кръв. Усещайки кръвта, помислих че е от мен и нещо в мен избесня до полуда. В този момент третият ме хвана в гръб. Още преди да успее да направи нещо се извъртях ниско, ударих го между краката и изправяйки се с максимално ускорение го ударих с ъпъркът в прадичката...нещо изтрака и се разхвърчаха зъби... Обърнах се и първият се беше съвзел и бе твърде близо до мен. Размазах до с емпи с цялата си тежест. Падна и повече не стана. Четвъртият и петият се опитваха да ме ритат. Единият ме удари по крака, но не усетих нищо. Скочих и го захапах за носа, като му откъснах парче от кожата. Бях като подивял. Виждайки това петият за миг се поколеба и в този момент му влезнах на чудан с ръка и му изкарах въздухът. Без прекъсване минах джодан и го ударих точно в брадата. Свлече се като чувал. Някой ме дърпаше за якето. Обърнах се, направих му захват и с джудомятане до изтресках в асфалта, а след това го удалих с токът на обувката в лицето. Когато се осъзнах всичко беше в кръв, а най-много бе по ръцете ми. Хора още не се виждаха никъде. Нападателите започнаха да се извлачат един по един псувайки ме под нос... Бях влезнал в толкова жестоко настроение, че и до сега съм щастлив, че никой не посмя отново да ме нападне. Сигурно щях да му извадя око... една мисъл се въртеше в съзнанието ми "гърло"... щях да му изтръгна на някой гръкляна...ужас! Щастлив съм, че всичко се размина леко....

Затова вече избягвам да се бия...просто се самозабравям.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите