Стив, не знам какво да кажа... Напоследък съм привърженик на виждането, че щом човек попадне в такава ситуация, значи нещо не е довидял... още отдавна тя лети към него, но той просто е спал. Така, че щом веднъж човек влезне в нея, значи предварително е оплескал нещата и то яко - с една дума е губещ. Но тъй като тук не говорим за това как човек да долавя нещата още преди да са му се случили, а говорим за това как да действа когато вече се е омазал целят....
...абе няма правила. Никой не може да ти каже как да дейсваш. Всичко си зависи от ситуацията, от състоянието на врага, от твоето лично настроение и състояние в конкретният момент.... факторите са толкова много, че е абсурдно някой да каже - атакувай...или пък....бягай...!

И все пак има някои основни неща, които си седят като базис. Едно от тях е, че ако нещата допрат до битка и решиш да влезнеш в нея, то това решение трябва да е на живот и смърт. Нямаме време да мислим за себе си. Ние се борим за да оцелеем и не знаем дали онзи няма изведнъж да извади пистолет или нож. Не може просто да поступаме човекът и толкоз...а щом се обърнем да вървим...бум...и сме до тук. Особенно когато са много хората. Сбиеш ли се, трябва да си наясно, че или ти или те! Не може да мислиш дали ако го удариш малко по силно точно в брадичката, той може да не го очаква и да не си стегне врата и така да му го пречупиш и убиеш. Гадно, но това е действителността. Те няма да мислят за теб. Ти се бориш за оцеляване и не знаеш какво ще стане...един приятел му искали пари една вечер. Той тръгнал нещо да се защитава и единят случайно го ударил по главата, отзад. Години наред бе в инвалидна количка с нарушен говор....чувам, че вече се пооправил.
Наистина няма как. Сбиеш ли се, давай всичко от себе си. Бий се като див, обезумял... и ако можеш да контролираш яростта...с точност и прецизни удари....значи си дал всичко от себе си. Не можеш да си позволиш да мисли," ама какво ще стане, ако нещо му навредя".... освен това и да го убиеш, било е при самозащита, а тези неща не е толкова трудно да се докажат...
Малко крайно го раздавам, а не би трябвало, но това е само за да покажа подсъзнателният страх, който всички в себе си носим и заради който може да не успеем да се раздадем до край, а това значи че може и ние да си останем по случайност в инвалидна количка!

Един познат, барета, му се случва следната ситуация. Петима го нападат в една тъмна улица... Вижда ги как вадят пистолетите и се приготвят да стрелят. Без въобще никой да го очаква той вади своят и с най-дивият си вик започва да тича към тях стреляйки на посоки. И петимата се обръщат и хукват през глава с всички сили. Никой не е успял да уцели... но не това е искал. Искал е само да оцелее и е успял, благодарение на здравата психика, духът си.
Утре може ти да изпаднеш в такава ситуация. Петима ти вадят оръжие... обикновенно човек би се предал, би молил, но ако онези са твърдо решени да те свитнат?

Най-добре е човек да живее спокойно и да избягва такива неща. Но стигне ли се до бой, давай всичко от себе си. Няма връщане назад, нито мисли за това какво ще стане после, защото послето за теб може и да го няма.

Един приятел се оплака, че му извадили нож. Нищо не се случило и всичко се разминало, защото онзи го било страх да го използва. Но какво ставало? Сбили се те, приятелят го поступал малко, ударил на края една подсечка и го оставил да си лежи. Чувствайки се ПОБЕДИТЕЛ той се обърнал да си върви. Онзи станал и започнал да го плюе и псува, като извадил нож и започнал да го предизвиква. От тогава въпросното приятелче е на моят принцип. Сбиеш ли се бий, докато неутрализираш врага. Да знаеш, че стане ли така ще залита, че и пистолет да извади няма да може да го държи...

Разбира се, има ситуации и ситуации... Говоря за неутрализиране на врага, а не за пребиването му! Един ден си тръгвам от дискотека с приятелката и някакъв започна да ходи по дирите ни. Обърнах се и го попитах какво иска на висок глас. Той направи крачка напред за да ми обястни или да ме удари, но тъй като не давам някой да влиза в опасна за мен дистанция, го ударих в сплита с такава сила, че онзи направо се сгъна на две. Изкарах му въздухът и ме бореше да си поеме. Минаваше такси и го хванахме...това беше. В случай той бе неутрализиран...защо да продължавам да го удрям ....несъм някой съдист я!

Също и друга случка... Катастрофирам с колата. Аз бях виновен - дъждовно време и праснах един. Той ислиза от аудито - огромен, дебел, с обици на ушите...типична мутра. Ядосано започна да се приближава и да крещи. Посегна да ме удари - направих му блок само като си вдигнах ръката и след това отстъпих много бързо десетина крачки назад, докато той вървеше към мен. През цялото време му говорех. Виждах, че ще го спра с думи. Говорех за пари и всякакви такива. Накрая той спря на място и започна да ме слуша. Разбрахме се, че няма да викаме КАТ и аз ще му покрия разходите. Дадох му 100 лв. и си оставих телефона за останалите пари. Той ме заплаши, че ако му избягам и ме види някъде лошо ми се пишело. После се видяхме, върнах му другите - той беше щастлив, разбира се...дори приятелски настроен. Нямах нужда от такива приятели - каза че бил от охраната на Черепа, така че всичко приключи дотук.

В тази ситуация просто видях, че мога да избегна боя и го сторих. Не се съмнявах, че ще го поваля този огромен бавен шишко, но щом нещата можеха да се разминат, защо да го правя?!

Нещата са до виждане на момента. Понякога виждаш, че може да избегнеш боят, пък дори и с цената на това да изглеждат страхливец в очите на приятелката си или както беше в моят случай -в колата имаше 3 момичета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите