|
Радвам се, че има хора като теб, които обясняват доста неща в бойните изкуства, неща за, които ако поразмърдаме малко сивите си вещества да помислим, ще разберем, че в дадени ситуации те наистина съществуват. Конкретизирам нивата на боеготовност, бдителност, които си описал дословно както и дистанцията, безопасната дистанция или така нареченото лично пространство от 1,50 м. От прочетеното разбрах значимостта на сензорните възприятия, обхвата и обема на вниманието. Много ми хареса материала ти за неизбежната отбрана. Продължавай в същия дух. Прочитайки го се досетих за една моя случка в една зимна нощ преди няколко месеца, която остави трайни спомени в главата ми. Както в природата, при наличие на опасност, животните се отбраняват или с борба или с бягство, действия, последвали от така нареченият им инстинкт за самосъхранение, така и хората, притежаващи освен разум, но и инстинктивни желания, процедират по същия начин при надвиснала опасност. Да се върна към моята случка в онази зимна нощ. От 3 години и нещо т.е. от както тренирам не бях нападан от никой, но в онази нощ се случи следното... Часът наброяваше около 11-11:30 ако не се лъжа, аз отивах до дома на един приятел. Вървейки по улицата (малка и тъмна уличка) забелязох, че настъпвам нещо. Поглеждайки надолу, що да видя- дясната ми обувка се беше развързала. Реших да я завържа и видях някаква канализационна шахта на тротоара, която беше издигната на 60-70 см. от земята. И така. Поставям си аз крака на капака на шахтата и започвам онези заучени движения, на които те учат като дете. Изведнъж усещам как някой минава покрай мен и съвсем интуитивно поглеждам. Пред мен т.е. от страни ми на около 3 метра стоеше около 14-15 годишно момиче. Разбрах, че не представлява заплаха за мен и продължих... Тъкмо завързах обувката си и чувам мъжки глас зад мен: "К'во гледаш уе!". Сещам се аз "сигурно за дето погледнах момичето". Обърнах се и пред мен на около 1,50-2 м стоеше мъж от ромски произход, около 30-35 годишен, на ръст между 170-175 см. и с тегло, до колкото визуално запечатох телосложението му - не повече от 75-80 кг. В дясната си ръка въпросният тип, дори и до ден днешен се чудя от къде се взе - държеше стъклена бутилка с вино, вече разпечатана и начената. По всичко си личеше, че е доста пийнал, а и явно не беше особено приятелски настроен. В отговор на въпроса му, аз му казах: "Че какво толкова съм погледнал...!". А той, като че ли полудя и докато се усетя, видях само една бутилка от вино, придружавана от дясната му ръка - да полита към мен. И до ден днешен се чудя как съм отскочил назад толкова бързо, че съм избегнал удъра, дори от вече драстично скъсената дистанция. Всичко се случи мигновено и адски бързо. В този момент сякаш ми се подкосиха краката и усетих познатото свиване на стомаха и ускореното сърцебиене (готово да се пръсне) - с две думи усети страх и адреналина ми рязко се покачи. След това неусетно как, побегнах. Противникът ми, привидно пиян, усетил страха ми се втурна след мен като лъв гонещ антилопа. Естествено, успях да му избягам и той приключи с преследването. Аз също спрях. Обърнах се. Дистанцията помежду ни беше около 20-25 метра. Изведнъж като гръм от ясно небе в главата ми се изсипаха безброй натрапчиви мисли от рода на: "да се върна ли да го атакувам (вече ми се избистриха и по-ефективните техники)"; "но той е въоръжен";" има предимство и от по далечна дистанция, ако реши да ме замери с шишето";" но ако не го направи влизаме в близък контакт, но той пак е с шишето, но и аз може да го ударя, все пак е пиян; "но защо..."(този мой въпрос ме провокира да не атакувам, "все пак съм невредим, защо да атакувам, по-добре всичко да свърши до тук...") и най-различни колебливи мисли тормозиха и без това вече напрегнатия ми ум. И така. Отказах се от атаката си и сигурно ще е било за добро, защото ако бях атакувал, развоят на събитията можеше да тръгне в другояче. След като отидох при моя приятел ме нападнаха други мисли: "нали тренирам карате, нали тренирам, за да мога да защитя себе си при евентуална заплаха и другите около мен, но може и да не успея винаги; "не постъпих ли като страхливец, ако разкажа на приятелите си какво ли ще си помислят, какво ли ще ми кажат, дали ще си помислят, че за толкова време не съм научил нищо и т.н.". Такива и още подобни мисли ме измъчваха . Рискувах и казах на този мой приятел при което той замълча. След няколко секунди ми каза ,че аз решавам кое е най-доброто за мен и кое е по-добре да избера. Че по-късно след няколко месеца се събрахме на биричка с Милен (Макса), твоят възпитаник и му разказах за премеждието си, тъй като пак започнахме да говорим на нашата любима тема - за БИ. Той ми каза, че не съм постъпил глупаво, а съм постъпил правилно и предпазливо, че щом съм добре значи съм се защитил в максимална степен. Тогава аз го попитах при подобна ситуация, тъй като има повече стаж от мен в БИ, как би постъпил. Милен ми отговори, че е важна дистанцията около метър и половина от противника, но и много други неща, които заемат не малко място в самозщитата. Каза ми също, че на мое място и той би побегнал независимо от възможността да се защити, и че когато имам възможност за бягство, за разминаване на нещата, да се възползвам и в краен случай да се отбранявам. И когато прочетох тези твои материали, доста сходни неща открих между това, което си написал ти и това, което ми каза той. Личи си, че си му учител. Освен това, от прочетеното, разбрах едно, че понякога дори и да избягаш- това също е вид самозащита!
С уважение: Стив
|
Re: Попадали ли сте на улицата в реална битка! [re: Kpacи Bacилeв]
