|
Прочетох хубави отзиви. Запазих маса за деветима.
Интериорът е приятен, но тесничък за броя места. Лошото е, че влизаш през миниатюрно антре, приспособено и на бар, в което силно мирише на готвено. Закачалки има, но над сами главите на клиентите, та промъкващите се да събарят висящите там палта.
Келнерката -- приятно момиче с вид и дух на студентка, заработваща по някой лев, беше с износени домашни дрехи. Менютата, макар похвално къси, бяха в отчайващо състояние -- омазани, оръфани и разпадащи се. Забелязахме и фрапиращи разлики между българския и английски варианти, да не говорим за обичайните бисери в английския (телешко филе "на шиш" ["on a skewer"] вместо правилното "на тиган" ["skillet fried", "pan fried"])...
Салатите и предястията бяха добри. Козето сирене в тесто със сос от боровинки (всъщност, сладко направо от буркан, ама да не придирвам) бе веиколепно! "Домашният" хляб (всъщност, сигурен съм, че бе печен в близка фурна -- е, няма лошо!) бе приятен, но студен и непресен. Обикновено заведения от тази категория поднасят подборка разни хлябове и замели, но тук изборът бе като при "Форд Модел Т" -- всякакъв, само да е един и същ и да е черен.
Веднага забелязах, обаче, че келнерката не е професионалист. Тя не записваше някои поръчки и не повтаряше поръчаното, за да изглади евентуални грешки.
Порази това не повтаряне на поръчките и мърляво отношение се "сдобихме" с една допълнителна ракия, която от нас да мине! Далеч по-лошо бе, че въпреки подканите и предупрежденията ми, ред гости (те бяха чужденци) не си поръчаха гарнитури и ядоха голи меса, защото келнерката просто забрави да ги попита за тях! Егати варварщината, сигурно са си помислили! В тяхната страна поръчваш комплексно блюдо, а не "набор за самосглобяване", както е прието тук.
Главното бе пълна катастрофа! По порочната стара българска ресторатьорска традиция, докато първите си изядоха главното, последните още чакаха и чакаха. И чакаха. И чакаха... Час и половина! На няколко пъти питахме келнерката (единствена за цялото заведение и очевидно неспособна, горката, да се справи) какво става, докато тя не се засрами, закърши ръце и се покри някъде. Ходих да я диря и видях "кухнята" -- няма и три квадрата, омазано, с паяжини и домашна печка...
Когато лелеяното последно главно (телешки стек) дойде, то се оказа неспособно за консумиране. Очевидно готвачът е сред 99,9-те процента от българските готвачи, които упорито нехаят за всякакво друго месо, освен свинско и пилешко. Риба, агнешко и телешко у нас се изгарят до смърт, докато станат на чист гьон. (Трябва да си призная, че катастрофалният стек отсъстваше от сметката, която -- иска ли питане -- платихме без бакшиш.)
Десертът, който трима упорити мазохисти от масата си избраха, бе стандартно (неудохотворено, невдъхновено, а просто гладко изпълнено и лишено от страст) изделие на сладкарски цех, с каквито гъмжат немалко уж-изискани заведения из столицата. Три дена подред можеш да се натъкнеш на един и същ десерт в три различни заведения!
Цените (особено на вината!) са на доста изискано заведение, а получаваш нещо на или под нивото на посредствен квартален локал. Хората имат амбиции, което е похвално. Къщата е приятна, което дава възможности за добра кухня и условия на труд. Ала инвестициите са на нулево ниво.
Кога ли ще разберем, че с пр***я боя не става!
|
"Aubergine", Карнеги и Гечкенли -- "Обирджин"?