|
Ликьор Пловдив - НИКОГА ПОВЕЧЕ! СПЕСТЕТЕ СИ ГО И ВИЕ! Как посрещат "управителките" на клуб Ликьор: Четвъртък вечер, аз съм с чужденец гост на фирмата, в която съм помощник управител, отиваме в "Ликьор"... Голяма грешка! Мислехме да послушаме музика, после бегом по хотели, защото в петък се работи.
Първо - почти никакви хора, нормално за четвъртък вечер. Което в интерес на истината ме позарадва, защото съм отвикнала от блъсканици.
Второ - намираме си масичка на втори етаж до стълбите и спокойно си сядаме. Идва сервитьорка, ние след обилна вечеря и коктейл пожелаваме по една бира, с тенденция максимум за още една.
Трето - часът е около два през нощта.
След малко въпросната персона се връща и казва, че за да седнем на масата, трябва задължително да поръчаме бутилка концентрат!!! Това били нарежданията на управителката. Казах и, че не желаем бутилка, няма да се бавим, а и не виждам навалица желаещи да влезят.
Да поясня, че табелка "Reserve" нямаше, наплив отвън също, а освен това си бяхме платили входа, по-скоро той лептата за час престой.
След малко дойде "управителка", която грубо ми постави ултиматум да си поръчам бутилка концентрат, или да се преместим на някакво пространственце около 43 см дължина, бучнато в стената, завзето от пепелник и без стол. Отказах и едното и другото! Без да се ядосвам /все още/. Тогава заяви, че масата вече е резервирана, на което започнах да изпитвам досада и уверих съществото, че като дойдат хората ще се преместим.
Отново подчертавам, мястото беше полупразно!
След минута долетя някакво безумно нагло и грубо човече, развяло лакираното си косище, с трясък сложи една хвърчаща бележка "резерве", пресегна се през масата и ме сграбчи за ръката... "Слушай к'во, или ставаш, или ще те изхвърля..." Имаше още разни реплики, по-подходящи за напомпани с тестостерон мачота, отколкото за "дама" 150 см 40 кг мокра... Бях смаяна от развръзката, затова въпреки годините ми житейски опит и богатото ми дар слово, единствено репликирах да не ми говори фамилиарно /с отговор "шъ ти говоря както си искам"/ и да ми пусне ръката. За малко да избухна, но щеше да стане побой, а простете, но не мога да си го позволя, било заради възпитанието, било заради работата ми. Пожелах и лека вечер, схрусвайки три зъба...
Да обяснявам ли колко се "шашна" гостът, който впрочем реши, че това е сервитьорка, тъй като по поведението и е решил, че не би могла да е отговорно лице?! Да обяснявам ли на мен колко усилия ми костваше да не избухна?! Предпочетохме да си допушим цигарите под зоркия поглед на някакво лоено кълбо на стълбите и да платим последните си питиета някъде другаде.
Неуважаема г-жо управител, аз като Управител не бих си позволила подобно държание към клиент на организацията, която представлявам. Неуважаема г-жо управител, подобно на вашето и вашите колеги поведение е присъщо на мутренските времена от преди няколко години. Влезте в крак с модата, бъдете актуални! Или искате да ми покажете, че все още който има духови умения и свири на подходящите за целта инструменти, може да се държи безобразно без значение с кого?! Неуважаеми г-жи управителки, ще направя всичко възможно, за да изпълня максимата "един доволен клиент ще доведе пет нови, един недоволен - ще откаже петдесет"
Желая ви неуспех!
П.С. Всяко пропускане на главната буква в учтивите форми на обръщение е напълно тенденцозна!!!
Редактирано от Wildberry на 06.07.08 19:36.
|
Професионализъм и възпитание?!Само в мечтите ни...
