|
Някой бе казал „Дай на простака пари пък после седни и му гледай сеира”, само дето в последно врем аз започвам да се чуя дали не станахме прекалено малко тези дето гледаме от страни и се смеем, па макар и някога хич да не ни е до смях. Преди време ми се събраха няколко излизания, по „класни” ресторанти, където ходят големците, да това е точно думата, и реших да споделя спомените си с вас. Та да видим дали обстановката и манталитета на посетителите се е променила за година две. Или всичко си е същото. А, да не забравяме и другата реалност, различна от описаната тук като визия, но носещата същият дух и атмосфера. Но, за нея друг път.
Като начало ресторантите са обзаведени възможно най-кичозно, и сигурно дизайнера е завършил образованието си в килийно училище и му е преподавал пълен далтонист. Отвратително съчетание на тежки плюшени покривки със евтина мебел, разноцветно осветление, което не подхожда дори и за дискотека, а по скоро за стая за разпити или лудница; подкъсено облечени сервитьорки, които не могат да запомнят и половината от поръчката. И най-накрая идват естествено „класните” гости на тези ресторанти, тоест точно големците на всеки китен град. По масите има разхвърляни мобилни телефони, ключове на коли, поръчките се казват на висок глас, за да могат съседните маси да чуят добре, като например” Ина бутилка бяло вино Траминер Търговище, ина такваз голяма чиния със сухо мезе и една жълта лимоната и аре по бързо че съм много гладен”. Обикновено памучните салфетки които са на масата не се използват по предназначение, а с тях се попиват морни чела след като са пораздрусали сланини на някоя мазна чалга; за втора поръчка се вика нещо от рода „ шшш ало сервитьорката, я ела ма..” или нещо от рода. Жените с тези големци са доста ефектно облечени, аз предполагах че подобно облекло може да се види само в класен порно филм, но явно пак съм бил в заблуда: бяла блузка тип поло, много къса шотландска плисирана поличка, естествено чорапогащник с ликра, бели ботуши стигащи до над средата на бедрото и задължителните бели пражки, които се показват при всеки удобен случай, поглед тип „и хаспела е по-умен от мен”, или „ако ми вземеш от това уиски с оня дет оди на етикета щи пусна”.
feast
И като капак на всичко има и естествено оркестър, от изявени бездария и солистки виещи като пребити мастии, хвърлящи по едно око на демонстративно отваряните от време на време портфейли, и мислещи как да заработят по някой допълнителен лев тази вечер. Изпълнява се чисто български песни крадени я от Турци, я от Гърция, или пък западна песен много бездарно очалготена, един дрънка на йоника, друг надува кларнета, сякаш от това зависи изплащането на външният дълг на България.
При целият този колорит естествено е допълнен от дремеща до вратата на тоалетната лелка, която срещу петдесет стотинки или левче то подава четвърт салфетка. Но за сметка на това самите тоалетни запленяват със своята сравнителна чистота, пожълтели и неизползваеми писоари, липсата на тоалетни чинии, а наличието на ръждясали тук-таме клякала и топче тоалетна хартия бодната върху крана на отдавна неработещо парно.
Вътре в ресторанта поздравите валят, един след друг, човек не може да си чуе дори мислите, от предсмъртните вопли на солистката, а един седнал до мен познат, налива жълта лимонада в „Каберне сувиньон-86” бие ме по гърба и ухилен и доволен ми казва „ Е така живеят големците. Ей това е живот, ко си ми тръгнал на кино. Тука е истината.” Усмихва се мазно на комшия по маса, облизва му два три пъти задника и той ни поръчва със замах една бутилка „Сливенска перла”. Паля нова цигара извинявам се, че имам ангажимент и напускам „светската” сбирка.
На входа се разминавам с поредната порнографски облечена и гримирана като за вси светии мома и я чувам да говори по телефон, който се равнява сигурно на две мои заплати:”Ади ма, ила ма! Той Пешо е довел един свой приятел, да знайш много пари има …. Е ко кат си в мензис ма свирки нали мойш да праиш….”. Вече съм навън.
Моля заповядайте сред големците. Приятен апетит. Гарантирам ви, че след това няма защо да ходите на психолог за да ви повдига самочувствието. То ще е на седмото небе поне година след това.
Редактирано от marty-mcfly на 03.01.07 21:35.
|
тя простотията край няма!
