|
Тема |
Магазин Фамилия на Стамболийски |
|
Автор |
18_plus (непознат
) |
|
Публикувано | 08.08.06 14:38 |
|
|
Вторник, 08.08.2006 г., обедната почивка. Накупил съм си храна и решавам да мина през магазин Фамилия да си взема мляко и други неща. Влизам аз и гледам една лелка мие пода малко преди щанда с мляко. Засилвам се натам, но тя ме спира с думите: "Ей, мини от другата страна, не виждаш ли, че мия?". Вдишах дълбоко 10 пъти и се запътих да заобиколя от другата страна...но какво да видя? От въпросната друга страна друга лелка мие пода. И така, аз оставам по средата, и ги гледам как и двете вървят с гръб към мен и се доближават от двете ми страни. Първата лелка явно усети, че има някой зад гърба й и се обърна. Питам я с любезен тон: "Извинете, как да стигна до щанда с мляко?" "Ми мини от другата страна, тук аз мия" ми отговаря... "Ма то и там мият". "Еми ше изчакаш тогава да изсъхне". Тук вече се вбесих от отношението и просто се засилих към щанда са колкото се може по-ситни крачки, взех си мляко и съвсем спокойно отидох на касата. Първата лелка се оказа, че е и касиерка. Погледна ме, изсумтя и вместо да дойде да ми маркира продуъктите, се наведе и продължи да чисти мърморейки: "Няма ли да ме обслужите?" "Ми нали трябва да мия на такива като вас. Аз цял ден с това се занимавам, не мога да правя сто неща едновременно." . Естествено, просто оставих продуктите на касата и пожелаха да говоря с управителя, но той бил в командировка. Нищо, аз ще го почакам да се върне. Ама повече няма д астъпя в тоя магазин да си пазарувам. Та мисълта ми е, че трябва да има някакви критерии, по които да се набират служители на тия магазини. Някои хора явно не разбират, че отношението към клиента е основната причина той да предпочита да си пазарува от някое определено място.
|
| |
|
|
|