|
Тема |
Моите впечатления от Амор |
|
Автор |
tchupakabra (кофти) |
|
Публикувано | 08.12.03 23:52 |
|
|
Отидох около 23.30 часа в събота. Момичето на гардероба е усмихнато и любезно. Влизайки вътре, две неща ми правят впечатление - първо, няма никой. Второ, всичко е пълно с маси, масички, столове, сепарета и барове. Тясно е, преди още да има хора. Чудя се как може да стигнеш до тоалетната, когато се напълни.
Време е за ново откритие. Необятното море от маси в тази празна дискотека е напълно резерве. Гледаме наляво, надясно и напред. Няма. Отиваме на бара. Сервитьорката ни се мръщи. Къде да седнем? Праща ни в самото дъно, до някакви девойки. Държие да седнем плътно до тях. Зад бара младеж кълца моркови точно под носа ми. Барманката взема поръчките с нежелание. Носи и се разкарва. Пием и се гледаме. Хилим се.
Появява се тъжен оркестър и започва да свири. Кавъри. Няма атмосфера. Певицата не е добра. На дансинга се качва едра девойка и танцува. Не й се отдава. Ако сложат една щанга, ще покаже по-впечатляващи неща.
Появява се сервитьорката, почва да ни бучи че сме седнали през един стол. Преди да реагираме, издърпва стола и се опитва насила да го натика отстрани. Не влиза. Тя си отива вбесена. Стола седи на пътеката.
Песента свършва, почва нова. Танцьорката се вдъхновява. Не става по-добре. След малко изтрополява нанякъде и се загубва.
Идва друга. С десет години по-млада и двадесет килограма по-лека. Страхотна е. Танцува божествено. Гледаме само нея. Две песни не сваляме очи. Перфектно е. Музиката спира, девойката слиза. Ставаме и си тръгваме. Минава полунощ, вече има 20-тина човека. Дано се забавляват добре. Минаваме покрай охраната и търсим такси.
Довиждане, Амор
не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това ти усилих клаксона
|
| |
|
|
|