> Скоро ме водиха на китайски ресторант. Олеле какъв ужас.
> А пък казаха, че не бил лош. Намира се на първата пряка
> на раковска от Дондуков към Сливница.

Не съм ходил точно на този китайски ресторант. Предполага се, чко някой те води с добро чувство на такова място, да го е подбрал. И не само мястото е трябвало да подбере, а и да ти препоръча ястие. Човек е чувствителен към тия неща -- за илюстрация, мнозина са склонни да нарекат нещо "гадно" или "невкусно" само защото майка им го е правила "по-различно". Камо ли когато иде реч за кухня от различна националност.

Дори ако само едно от двете не е било сторено, можеш само да съжаляваш.

Ако ли и двете са сторени, налага се да приемеш, че вкусът на тоя дето е избирал, е бил твърде несъвместим с твоя. Ако пробваш още няколко ястия и ресторанти, може да си създадеш свое мнение. А ако нямаш желание да пробваш, просто ще трябва да се задоволиш с наблюдението от единственото си посещение. И съответно не би било коректно да му придаваш всевалидна тежест.

> Ядох "хрупкава" патица по пекински. Леле какъв гьон. Даже полусуровото
> овчо не е толкова гадно.
> И задушени зеленчуци. Ами така ще ги кръстят я. Като замразиш нещо
> дълбоко и след това трябва да го сервираш, единственният начин
> да не изглежда ужасно е да го притоплиш. Ееее... Никой не би си
> поръчал "притоплени зеленчуци" нали?

Сигурно. Аз също съм попадал на такива "ястия" в китайски ресторанти. При това, много обичах да ходя на един ресторант, който е недалеч от пл. "Македония", между него и Съдебната палата. За мое съжаление в последните 1-2 години той постепенно деградира. И зеленчуците му наистина станаха "претоплени". И оризът -- сплъстен и безвкусен. Резултатът: ресторантът излезе от списъка на местата, в които ми е приятно да ходя с приятели.

Нещо повече, на "претоплени зеленчуци" можеш да попаднеш и в съвсем обичаен български ресторант. Изобщо, това е проблем на конкретното заведение, а не на кухнята изобщо.

> Но пък е модерно да кажеш, че си бил на "китайски". Звучи по-снобско.

Аз пък изобщо не виждам връзката между нещата :-)

Ако ходя в китайски, правя го за да ми е вкусно, приятно и хубаво. Това разбира се изобщо не може да произтече само от кухнята, защото освен това е въпрос и на настроение, и компания, и отношение.

В крайна сметка, човек едва ли ходи (редовно) на някое място, само за провери някакви обществени психокомплекси.

> А това, че яденето е пълна помия и забележете: не можете да срещнете
> човек отраснал на село (ето един случай в който село не е обидна дума)
> и свикнал на разнообразни и питателни "манджи", който да харесва
> китайска храна.

Дали не е защото този човек едва ли някога е вкусил от тази кухня? И следователно не би могъл да знае да ли харесва или не. Да не говорим, че е абсурд от едно ястие в някакъв си ресторант да вадиш заключение за кухнята изобщо.

Нещо повече: дори в крайна сметка да не ти харесва китайската кухня изобщо, все така нямаш право да я наричаш "помия" (както ти широкосърдечно правиш).

> Забележете: самите китайци ядат такава храна не защото им е толкова
> вкусно или пък е особенно питателна, а поради огромната бедност
> във 95% от страната и непрекъснатия недостиг на продоволствия.

Нямам представа дали това което се предлага в тукашните ресторанти е реално това, което ядат въпросните хора, за които ти говориш.

Ям каквото ми е вкусно :-) Много е просто. И се оказва, че има достатъчно широк кръг от китайски ястия, които са ми вкусни. Това ми е достатъчно, за да ме кара да ходя на китайски ресторант :-) Разбира се, ако някой не ми харесва, не го посещавам :-)

> Ако някой друг като мен се е отвратил от "кухните за бедни" нека сподели.

Амиии, да, аз споменах с огорчение един ресторант по-горе :-)