Изстрърга ми чувството,че искам да оставя парите си там втори път.
На сервитьорката не и беше достатъчно,че ми се ревеше от глад и разби всичко невинно в мен със сметката,пък и въобще не сметна,че е необходимо да припари до масата ми в интервал по-малък от 1 час.Искаше ми се да избягам,братя и сестри!
След такива емоций все се питам:Ние ли сме балъците или наистина нямаме избор баси?
Не,въпроса не е риторичен.

Редактирано от Aтинa на 02.04.01 22:00.