В сряда следобяд бях в енотека "Копчето" - на "Васил Априлов", между СОУ "Св. Климент Охридски" и хотел "Алианс".

Отвън ми изглеждаше доста лъскаво, личи си, че е глътнало доста средства. Само където покривките в ресторантската част незабавно ми напомниха времето, когато ходех в училищната столова - на някакви големи розово-червени рози Сервитьорката изглеждаше като....абе, един познат тутакси би й сложил прозвището "дърта кукумявка". Беше с присвити злобни устнички, суха и тросната, към 40-те (или поне на толкова изглеждаше). Една приятелка точно беше оставила на масата малко картонче, защото ми върза мартеница, тя пристигна, и първите й думи бяха с някакъв заядлив тон: "Т'ва вий ли го оставихте тука?" Аз си поръчах крем-супа от гъби и чеснова питка, при което тя ме изгледа отвисоко и заяви, че такива неща (чеснови питки) нямали. В менюто имаше "питка", и щом разбрах, че и обикновени такива няма, само хляб, поръчах две филии. Донесе работите за пиене, и чак след половин час, когато благоволи да се появи, ми каза: "Може ли да си поръчате друго?" Аз я питам защо, дали няма супа от гъби, тя каза, че няма. Поръчах друго. После, при десертите, за първи път през живота си видях да сервират торта в такъв вид - парче млечна торта, разкапваща се от всички страни. Все едно кокошки я бяха ровили и кълвали. Ама приятелката, на която я донесоха, не го счете за ненормално. Да не говорим, че през повечето време из целия ресторант се чуваше как въпросната сервитьорка и тези от кухнята си крещяха каруцарски един на друг. Накрая, когато донесе сметката, имаше отчетени и двете филии хляб. Аз й споменах, че такива не сме консумирали, а тя: "Е, хубуу де, там извадете си ги от сумата, и готово".

Аз мислех другата седмица да почерпя няколко човека там по повод РД-то си, но добре, че проверих предварително как е.

Между другото, ние бяхме три нормални момичета; към немного млади, оядени, костюмирани клиенти, предполагам, че отношението е много по-различно