Да ви разкажа за Цури.
Познаваме се от деца. Израстнахме в една и съща махала, около Мадарската градинка в София. Избягахме горе-долу по едно и също време и се засякохме в Италиански бежански лагер. И двамата бяхме избрали да емигрираме в Америка. Тези от нас, които нямаха при кого да отидат в Щатите, ни изпращаха в Чикаго. След време всеки поемаше своя път. Някои от нас останаха в Чикаго, други се преместиха да живеят и работят другаде.
Цури беше няколко години по-малък от мене. Аз бях двадесет и шест годишен по това време. Бяхме млади и ни "блъскаше хормона", та някои от решенията които взимахме бяха повлияни малко или повече от този факт. Никой от нас нямаше професия по това време и ни беше все едно какво ще работим, само трябваше да има работа. Цури заедно с още няколко наши момчета се повлияха и отидоха да живеят при друг приятел от махалата, избягал няколко месеца по-рано и установил се да живее в Ипсиланти, Мичиган. Ипсиланти и Ан Арбор, друго градче наблизо, бяха студентски градчета и гъмжаха от млади момчета и МОМИЧЕТА и имаше работа за чистачи по университетите. Това беше работа за която не се изискваше квалификация и се започваше веднага. Момчетата заминаха, започнаха работа, наеха си квартири, развъртяха се купони и живота им закипя. След време Цури се захвана да продава грънци на местния пазар и бързо се преориентира да ги прави. По същото време и завъртя едно гадже, студентка по право. Цури се отнесе сериозно и към двете - работата си и приятелката си. Ожениха се и след няколко години тя завърши образованието си. Предложиха и работа във Флорида и тъй като нейната работа беше по-доходна и съответно по-важна, преместиха се да живеят във Флорида. Цури не изостави, вече професията си. Бяха купили голяма къща със голямо дворно място във Fort Lauderdale и Цури се зае да си прави пещ за да може да пече неговите "грънци". Грънците вече не бяха грънци. Цури започна да експериментира и да прави амфори, вази и други форми на това изкуство не само от глина а и от порцелан. Беше започнал да чете литература по въпроса и да колекционира книги по темата. Когато ми се отдаде случай да отида да го видя преди години, той ме гръмна. Една цяла стая от къщата му беше превърната в библиотека. Интересите му бяха стигнали няколко хиляди години назад, до технологията на древните египтяни и китайци. Цури вече имаше собствена галерия където показваше и продаваше изкуството си. Участваше с експонати и в други галерии из цяла Америка. Известни хотелски вериги вече правиха поръчки при него. Имаше и син в гимназията. Цури беше много зает и доволен от себе си човек. Всичко му вървеше както трябва.
Преди около две седмици, минавайки през Fort Lauderdale, се обадих на Цури с цел да мина да го видя. Не ни се случва да сме често близо един до друг и не бих пропуснал случая. Намерих му телефона по Интернета. Още живееше в същата къща, но беше тежко болен. Преди няколко месеца е претърпял операция на рак в панкреаса. Диагнозата и лекуването са били погрешни първоначално, което е дало време на рака да се развие. Като го видях, сърцето ми се разрида. Цури беше се превил на две, отслабнал като да е бил в Бухенвалд. Неистови болки го мъчат постоянно. Подтиска ги с морфин. Жена му е заета с професията си. Партньорка е с друга своя колежка и не може да се отдели от бизнеса си. Сина на Цури междувременно е завършил телекомуникации и работи за телевизионен канал в Атланта. Шайбата ги е завъртяла!
Поговорихме с Цури близо два-три часа. Виждах че усилията които полагаше го уморяваха и не един път му предложих да си отида и да го оставя на мира. Не ме пускаше. Най-накрая кандиса с неохота. Не му се искаше да се разделим. За себе си знаеше че ще е завинаги. Аз също го знаех колкото и да ми се иска да вярвам че греша. Цури почти изплака накрая. "Така си бях подредил живота, да бъда безгрижен на стари години, да се радвам на този неповторим свят, а гледай какво стана." Пожелахме си всичко най-хубаво, много здраве и се разделихме. Цури все още не ми излиза от главата.
Живота не е справедлив!!!
От там отидох директно до галерията му да я разгледам за последен път. Купих си една ваза, да имам нещо от Цури при мен докато и аз съм жив.
|