Искам да направя допълнение към написаното от мен по-горе. "Други хора ще работят за вас. Трябва да съумеете да го направите. Колкото повече хора работят за вас, толкова по-бързо ще трупате пари." Не искам да ви оставя с впечатлението че това е единствения начин да се трупат пари. Аз лично го опитах този начин и не успях. В очите на другите постигнах много, но аз за себе си останах незадоволен. Създадох собствена компания и я ръководих в продължение на десет години. Накрая си дадох сметка че живота ми се изнизва без желания резултат налице. През тези десет години работното време което спазвах беше седем дни в седмицата по дванадесет часа на ден. Не мога да кажа че нищо не постигнах. Постигнах много, но го постигах много бавно. Ако бях продължил, може би щях умра богат човек, работил много през целия си живот и нищо не разбрал от живота. (Това е съдбата на повечето Американски милионери. Това е начин на живот. Ако ги питате, те не биха го заменили с нищо друго.) Реших че няма смисъл. Разпуснах си работниците, разпродадох всичко и завърших с по-малко от десет процента от стойността на компанията да остане в джоба ми. Върнах се да работя в компанията където си бях направил парите за да отворя собствения си бизнес. Много уроци научих през тези десет години. Един от тях е че частния бизнес в Америка е една илюзия за повечето дребни бизнесмени. Бих сравнил тяхният стремеж да направят пари със стремежа на тристата до петстотин хиляди сперматозоида да стигнат единствената яйцеклетка за да я оплодят. Само един успява. Останалите умират в стремежа си. Погледнато отстрани е глупаво, но те не го знаят. Купувайки билет от лотарията или Тото-то с надежда за голямата печалба е също толкова глупаво. Добре че имах професията си на която да се облегна и добре че имах безупречно минало в предишната компания за която бях работил. Потвърди се и друго едно правило което гласи "Никога недей да изгаряш мостовете по които минаваш. Може да ти потрябват за връщане." В полза на частния бизнес трябва да спомена и съдбата на един приятел, също българин, който имаше талант в тази насока. Той е още в бизнес, макар и различен от този с който започна и е вече на ниво петдесет милиона долара. Възхищавах се от начина му на мислене през цялото време докато живеехме близо един до друг и поддържахме тесни взаимоотношения. Гледайки него, ясно разбрах че тази работа не е за всеки. Тези като него не може да не успеят. Тези които не са като него, не може да не загубят. Аз не бях като него. Човек не трябва да се самозалъгва. Губи се време! Това трябваше да го обясня. Иначе нямаше да бъде честно.