|
Тема |
Вярно, но... [re: Мишо] |
|
Автор |
ЛЮБОПИТЕН () |
|
Публикувано | 09.09.99 21:45 |
|
|
Отговарям и не смятам да продължавам по тази тема, защото очевидно има няколко гледни точки
1. Демографската структура е подобна, но брутният продукт на глава от населението не е.
2. Естествено, че новата кола/телевизор/къща не е смисъла на живота, но когато подобни неща са недостъпни за 90% от населението явно има нещо ненормално.
3. Кое би накарало хората с пари да ги донесат тук - нивото на корупция, подходящото законодателство или лесното взаимодействие с държавната администрация? По-скоро при добро стечение на обстоятелствата - евтината работна ръка.
4. Не коментирам
5. Така е
6. Естествено, че има навсякъде, но според мен човек, който по почтен начин е успял би искал и наследника му да разбере откъде идват парите и как се изкарват. Моето впечатление е, че татковците на повечето тийнейджъри, за които говорех в предното съобщение са играчи в сенчестия бизнес.
Разбира се, че може да се успее и тук. Но можеш да успееш и на друго място. Въпроса е в цената на успеха. Какво влагаш и какво получаваш.
Проблема е в ценностите на българите. В представите на по-голямата част от населението битува схващането, че предприемчивия е някакъв вид "чорбаджия", на когото трябва да се пречи. Това по един или друг начин влияе и на отношението на държавата като цяло към тези хора. Забелязвали ли сте как мислят доста хора около 50-те. Те очакват някой да се погрижи за тях. Държавата да направи нещо за тях. А държавата за да е в състояние да го направи трябва да събере средства точно от хората, от които се очаква да "дръпнат напред". Аз поне не искам да плащам за поддържането на човешките илюзии.
|
| |
|
|
|