Разделението София - провинция е изкуствено и смешно. Ние сме една шепа народ и въпреки това не можем да се разберем помежду си, да се сработим и да оставим на децата си по-добра страна, от тази която наследихме. Да им оставим място, с което да са горди, че са родени на него.

И все пак, има такива хора, които принудени да живеят и работят в София, намразват дълбоко този град. Те не го чувстват като техен град, а като място, което може и трябва да бъде цапано и обругавано при всеки сгоден случай. И това далеч не се отнася единствено за хора, родени и отрасли в провинцията. Наблъскани сме в този град, който не е предвиден за 2 млн жители, постоянно задръстени в улици, непредвидени за 1 млн коли... И това е само малка част от нещата, които ни фрустрират, стресират и озлобяват.

Истина е, че трудовата миграция в София от провинцията осезаемо подбива цената на труда в столицата. Конкурираме се жестоко за трохи, докато шепа котараци, орионци и незнамквиси обират каймака на това, което произвеждаме, но тях ги пропускаме, залисани да се ядем помежду си.

България се развива на две скорости - София и останалото. Верно, че Варна, Пловдив, Бургас успяват да привлекат инвестиции, но 50% от БВП-то се произвежда в София. И докато този проблем не се реши, положението само ще се влошава.

Редактирано от ARlZE на 02.01.12 22:24.