|
това е любовна тема, не се шегувам.
снощи си говорих с една от най-добрите ми приятелки. тя ми е като сестра. имаше прекрасния късмет да срещне най-готиния мъж на планетата, да се влюбят, да се оженят, да му роди две деца, и след това съдбата леко й завидя и въпросният най-прекрасен мъж загина изневиделица в катастрофа преди около година и 2 месеца. тя е мъжко момиче и каза, че няма да се предава, а ще продължи да обича живота, дори да го прави само в името на неговата памет. та сега е излязла на пазара. аз съм й основен консултант (хахаха), щото тя след 17 години щастие леко е позагубила ориентир кво става на пазара. (уточнявам, че е 50-килограмово гадже на 38, с 13 годишната й дъщеря си менкат дънките, пич, та дрънка, музикантка е, старо пловдивско семейство, изглежда умопомрачително и е умопомрачителна мадама по всички глави. но просто мъжът й вече го няма. снощи плакахме заедно по телефона, заради едно писмо, което мъжът й е писал на 20 години и което майка му е намерила онзи ден у тях и й го е дала. страшно красиво любовно обяснение.)
та отвъд сълзите и сополите любимата ми приятелка се среща от известно време с един мъж. и двете го познаваме поне от 15 години. музикант като нея, много общи неща имат. и тримата сме работили заедно някога. той, обаче, за разлика от нейното безоблачно семейно щастие, се е развел тежко на около 25 години, сега е малко над 40. през тези години, в които живее сам, е успял да изгради перфектната броня - никой не ми трябва. тя изживя около 1-2 месеца безоблачно щастие с него, сега той почва да й показва киселата си страна. тя е тръгнала да се отказва от тази връзка.
аз теглих дълга реч снощи. обясних й: мила, той ти демострира близост, заливайки те с киселост. той е човек, който е понесъл житейска раница с мръсно бельо. тътрузи я от 25-тата си годишнина, та досега. вече те чувства достатъчно близка, за да спре, да отвори раницата с мръсното бельо и да почне да ти го показва. ако издържиш - издържиш. повечето мацки в живота му едва ли са издържали на това. тя, естествено, никога не си бе мислила нещата в такава перспектива. тя си казва - ми като ми е кисел, по пътя, няма да го търпя. аз каквото съм имала, той никога няма да го достигне. аз й викам - неее, спри се, тежка ти е присъдата. тя ме пита: какво ми препоръчваш? аз й казах: търпение. и да не забравяш себе си в това търпение. тя не вярва, че мъж на 40 и малко години може да се промени. аз вярвам във всичко. би ми било тъпо ако някой мъж си каже за мен: 39 годишна стара мома, за кво ли става!? и ще е прав. ама пак ми е тъпо.
та питането: кави раници с мръсно житейско бельо сте виждали? кога се отказвате да го разглеждате и усвоите? струва ли си търпението? има ли пералня за това житейско бельо?
|
раницата с мръсното бельо
