Травматологията на Пирогов: могъщо място.
Два пъти чупих ръка, на почти едно и също място. Първия път отидох след 3 дни, като беше тръгнало да зараства накриво. Доктора ме забаламоса с някакви тъпи въпроси, на които тръгнеш ли да отговаряш, се разконцентрираш от случващото се в момента. Той мигновенно се възползва от разконцентрирането ми върху ръката, натисна ме със страшна сила и счупи частичното накриво зарастване.
Сигурно съм изврещял на умряло. Не знаете как боли. Доктора намести правилно вече мястото, гипсира го и ми даде инструкции за гипса. След 1 месец свалихме гипса и малко след това ръката беше напълно функционална.

Години по-късно, играейки футбол, от съвсем обикновенна ситуация успях да счупя пак същата ръка, на почти същото място (сигурно трябва и доста умение за това). Някога да сте си чувствали ръката изтръпнала, леко боли, но повече се е надула и като опитате да свиете малкия пръст, той е неконтролируем? Който е изпитал това чувство, втория път няма да го сбърка. И така, седя пак в Пирогов, травматологичен кабинет. И аз си мисля, че имам проблем. Минава носилка, на която лежи човек. Налко по-настрани в количка седи жена, около нея има 3-4 нейни близки. Жената тихо плаче и стене. От единия и крак се процежда тънка струйка кръв. Вероятно дъщеря и попива кръвта по крака с кърпичка. Лекари много бързо дойдоха да видят какъв е случая на жената.
А аз си седя там на пейката, мислейки, че имам голям проблем. В този момент, сравнявайки моя проблем с техните два, се почувствах много жалък (едва ли не симулант). Там ги карат хората едва ли не на части и докторите ги сглобяват.
(Сигурно има някой и друг "гнил" доктор там, но огромната маса там опазват вашият живот и здраве.)
И така, дойде и моят ред, пак влизам вътре, пак снимка, пак наместване (но без трошене, както преди). Аз отново съм в гипс, пак старата процедура.

Сега ръката ми е отново добре, не чувствам разлика или проблеми, вследствие на 2-те счупвания. Двама различни доктори така си свършиха работата, че аз отново да имам ръка и да си я ползвам добре.

За това не хулете Пирогов. Защото някой ден (не дай боже) ви потрябва на вас или близък, ще се озовете там, където сега сипете хули.
И още нещо: ако има свети места в България, Пирогов е едно от тях.

Редактирано от justuser на 02.02.08 09:00.