Аз съм един от тези пътници. Чрез Астрал Холидейз. Ето ви историята на пътуването към София. Безпристрастно. И сравнително на кратко.
На билетите ни пишеше Монастир - София 12:50 ч. Ден предварително, партньорската агенция в Тунис (при нас Мултивояж - руска, разбира се) изнася информация за полета - 15:50. Свързваме се с агенцията в БГ - няма промяна, полетът трябва да бъде в 12:50. Арабинът се засяга и се тросва, че полетът е в 15:50 и авиокомпанията е арабска, а не българска, така че... В 22:30 вечерта на 24.07 същият арабин звъни в хотела и пише смс-и, че всъщност полетът е в 12:50 и ще ни вземат от хотела по-рано от обявеното, а именно в 10:00. (Това за нас беше началния час на пътуването към София.) Но! Пропуска да информира всички хотели. Двама от нашия микробус бяха на разходка, вместо пред хотела с куфарите и по една случайност се прибираха за нещо, точно когато шофьорът на автобуса и служителят на агенцията обикаляха да ги търсят. Тези хора си събраха багажа за норматив, не се изкъпаха и преоблякоха, което със сигурност е добавило още дискомфорт в деня им. Мултивояж ни изсипа на летището, каза кое къде е и си тръгна. Ще вметна, че представителите на унгарските туроператори си съпроводиха групата до паспортна проверка.
Чекирането започна 10 мин преди обявеното време за най-късно чекиране. Скоростта беше повече от охлювена. На нашето гише чекираха и полет за Лисабон, затова багажът ни е отишъл там. Чекират багажа на 4-6 човека на името и билета на само един от тях (имаше такива, които дори не се познаваха, преди да се наложи да се движат заедно, заради багажа си). Мен ме изгледаха кръвнишки защото не позволих да прибавят към багажа на семейството ни чужд.
До тук - както и да е. Бяхме чели достатъчно, за да го очакваме. Сигурността относно течностите и т.н. артикули в ръчните багажи беше силно занижена, но ние нямаше как да го знаем, затова бяхме оставили в ръчния си багаж само това, което се допуска на европейските летища.
Половин час след часа, посочен за излитане, на мониторите продължаваше да си мига същият час, на гейта нямаше никой, нищо не бе казано за бордване или отмяна по аудио системата, а от информационното бюро на компанията всички бяха отишли някъде другаде. И така до излитането в 22:20 ч. (на екраните продължаваше да си мига 21:30 като най-актуален час за София). Ето това беше най-слабото звено - липсата на информация. Отлагаха ни общо 4 пъти за 9:30 ч.
По време на престоя в зоната след митнически контрол в Тунис получихме храна два пъти - сандвич и напитка към 15 ч. и спагети, пържола, хляб и напитка в 19 ч. Сандвичите не бяха вкусни, но ги имаше и бяха европейски тип - колбас и кашкавал. На една от жените й откраднаха чанта от ръчния багаж. Едно дете повръща. Поне това видях аз.
Единственото по-лошо нещо от отлагането на полета, което всъщност преля чашата на търпението, беше загубата на багажа. Кацнахме в София в 01:20 ч. (БГ време) на 26.07. От автобуса наблюдавахме следващите туристи, които на свой ред чакаха от 15:00 ч предния ден самолета, който ни докара, да закара тях към Тунис... След 45 мин чакане на лентата за багаж (бяхме единственият полет, кацнал на Т1 по това време) дойде служителка на Летище София и ни уведоми, че багажът ни изобщо не е бил натоварен. Не знам как се отърва невредима. Тук вече голяма част от хората не издържаха, нахвърлиха й се, после се нахвърлиха на представителите на Алфа Тур, които все пак бяха дошли да посрещнат групата си и на тези от пътниците, запазили спокойствие и опитващи се да балансират. Последва поредното попълване на данни. Този път за неполучен багаж. Ако не го попълниш и напуснеш зоната между паспортен и митнически контрол без багаж, все едно си излязъл с куфара си и пиеш една огромна студена вода. Аз си тръгнах от там в 03:00 ч, а бях от първите 10 на опашката за рекламации.

За незапознатите ще кажа, че когато се отива на подобна почивка, се лети с чартърни полети на нискобюджетни авиокомпании. Не винаги, но в повечето случаи. И много често се налага подобно чакане, заради договорните условия, при които тези авиокомпании ползват летищата. Успоредно с нас, на летището в Тунис, полетът за Стокхолм закъсня с 8:55 ч, полетът за Брюксел с минимум 9 ч (излетяхме преди тях и не знаем дали не са ги отложили пак). Късметлии бяха Лисабонците, които чакаха "само" 3-4 часа, а победители пътниците за Цюрих, които имаха само 3 мин. закъснение. Това е информацията от три гейта от общо 11. Всеки окончателно обявен трансер на пътниците към самолета, бе съпроводен с овации от самите пътници.
Ненормалното в нашия случай беше изпращането на багажа на цял самолет в друга дестинация. Това е прецедент за Летище София. Служителите от нощната смяна бяха ошашавени и проявиха разбиране и съчувствие към все по-изнервящите се пътници.
А важното изречение, което малко хора бяха прочели, подписвайки договорите си с туристическата агенция в БГ, беше, че "Туроператорът не носи отговорност в случай на забавяне или отмяна на полети и повреда и загуба на багаж.". Има изброени и частни случаи, нашият не е от тях, но като цяло, агенциите са си "вързали гащите", както се казва, а ние сме се съгласили на този риск.
Ако багажът ни не се върне, ще се наложи да похарчим доста лични средства, за да възстановим загубите, но същественото е, че се прибрахме. Всички.