Истината е, че много хора все още не могат да си правят сметка на разходите, липсва им каквато и да е дисциплина на харчене. Уви, все още не е измислен начин да харчиш повече, от колкото получаваш. Но за съжаление някои разбират това простичко наглед нещо по сложния начин. И започват едни ревове и сополи- измамници, мошеници...
Като гледам и слушам подобни мрънкалници от кръга на познатите ми, неизменно това са все хора с не много високи и сигурни доходи. Които в един момент си мсилят, че са намерили начин да наебат дявола във въздуха, но... пропускат момента с липсата на опорна точка.
С множество еквилибристики целящи да получат по-висок кредитен лимит най-сетне имат лелеяната карта. Естествено, до този момент те не са разсъждавали прагматично и „напред във времето”, не са си и помисляли да направят малко по-задълбочена сметка. Чули, че лесно се взема „гювеч” и хайде и те! Водещото при кандидатстването е било, че ще имат едно парче пластмаса, срещу което в магазина могат да получат чисто нов телефон (примерно), или начин бързо да вземат още един кредит, който иначе не би им бил отпуснат от никоя банка. Ама да седнат да прочетат договора, да попитат, да посмятат каква е цената на този кредит и дали ще могат да я платят- аре, т’ва не е важно, кинтите да пипна пък после...
Не знам как тия от горното съсловие все те са прецаканите, направо се чудя аз ли съм нещо по-специален, че като питам за нещо в големия процент от случаите получавам и нужните отговори. Е, има и една подробност, да знаеш за какво да питаш.

Вече са ти посочили източник в интернет, където съвсем ясно са описани такси и комисионни. Нямаш интернет достъп- ОК (да не говорим, че ако си в ситуацията, която ти описваш в следващия си отговор, едва ли ще имаш и нуждата, по скоро възможността да ползваш картата ама нейсе), ако се беше поинтересувал, ако беше поискал списъка с тарифите от банката, ако беше потърсил информация ПРЕДИ да си сложиш подписа- сигурен съм, че щеше да получиш и намериш такава. Аз посках и получих, а вЕрвай ми, не съм по-различен от теб като тип клиент. Не вярвам да ти носят на крака и всички закони и кодекси, които народното събрание гласува (освен ако не си абониран за „Държавен вестник), всички правилници, заповеди, наредби и пр. подзаконови актове с цел ти да си запознат. Но е 100% вероятно да бъдеш санкциониран по някой текст от гореизброените за определено твое действие или бездействие. И също съм 100% сигурен, че няма да хване дикиш оправданието, че видите ли, никой не ти е казал за съществуването на въпросния текст от закон/нардба/правилник по който те санкционират.

Никой принудително не е завлечен в офиса на Евробанк да си вади такава карта. А това, че продукта се рекламира и се е харесал на някого, и той отишъл та си извадил- кой е виновен, и има ли виновен в случая, че въпросния човек не мисли, или по скоро мисли, ама не дали ще може да си позволи това удобство, а как по-бързо да се докопа до кредита, и то колкото може в по-голям размер.

Не е приятно наистина, но е необорим факт, че кредитните продукти не са за хора с ниски доходи. Това е положението, и то е такова не само у нас. А на родна почва като добавим и липсата на финансова култура по темата, нещата са плачевни.
По трите кредитни карти (едната е „Транскард”), които притежавам, общия кредитен лимит е малко под 9000 (девет хиляди) лева, от който лимит към днешна дата имам усвоен и непогасен около 500-600 лева. И трите ги ползвам доста активно, и никога до сега не съм разсъждавал в насоката, че кредитната карта е средство, което като правило да идеш и да обърнеш в банкноти в джоба. Това е неизгодно! Целта на картата е именно да се избегне кешовото плащане, като това става по удобен и за купувача и за търговеца начин. И цената на това удобство е именно съответната такса за придобиване и ползване на такъв тип карти. Ако имаш нужните доходи, и най-важното- !!ако се придържаш към тях!!, лихвите въобще няма да те вълнуват. Защото ако с чистия си доход на съответното число от месеца си погасиш задължението, няма и лихва. А и винаги имаш някакви средства за екстрени и непредвидени случаи.

Я се запитай- имаш ли нужда от „транскрд” за напред? Била ли ти е полезна до сега, и ако да- с какво? Можеш ли да си позволиш да продължиш да имаш този продукт? Има ли смисъл за теб да продължиш да го имаш?

Защото тези въпроси е трябвало да си зададеш предварително, когато си взел решение да си извадиш въпросната кредитна карта. И внимателното проучване на всички условия по притежаването и са част от въпросите, за които е трябвало да помислиш. Или и ти си разсъждавал в посоката „аз да пипна парите пък после...”?

Има и друго- у нас някак си хората не могат да превключат мисленето си как да изкарат още 1 лев повече от обичайните си приходи, а как да уцелят „гювеча”, което преведено на „нашенски” означава, да не платиш реалната цена за нещо, което желаеш да притежаваш. Е, въпросните 36 лева са именно тази цена. И щом ти не си се поинтересувал за цената преди да направиш покупката, сега щеш-не щеш ще я платиш. Тогава си имал избор- да вземеш или не такава карта, да търсиш друг подобен продукт или банков заем, заем от колеги и приятели- сега нямаш! И нямаш и основание да роптаеш, защото причината е собственото ти недоглеждане.

Малко съм краен, признавам си, но вече ми писна от вечно оплакващи се и мрънкащи хора, които са забравили, че има една висша нервна дейност- мисленето! И на които всеки друг, но не и те им е виновен за всичко, което им се случва в живота.

Аре със здраве!