|
Копирам тема, която смятам, че трябва да се прочете от повече хора. Ако желаете да четете от оригиналния източник, ето го и него:
Авторът е Banka и го поздравявам за труда и за информацията, която поднася.
"11 най-разпространени измами при теглене на кредит
Трудно е да се повярва, но банките лъжат клиентите си по най-елементарен начин - като на пазара "Георги Кирков".
Потребителите са затрупани с листовки, брошури, реклами в пресата, радиото и телевизията. Всички предлагат изгодни потребителски и др. кредити. Тиражират се уверения за коректно отношение към клиентите, за примамливи лихви, увеличен гратисен период, увеличен размер на кредитите и срок на погасяване. Общото в тези "розови" обещания е, че всичките са платени от самите банки. Естествено те няма да обявят, че отпускат кредити при неизгодни условия, начисляват високи лихви, такси и комисиони и ощетяват клиентите си. Какво е действителното състояние на нещата в банковия сектор?
България не е хармонизирала все още законодателството си във финансовата област с това на ЕС. У нас не е приет закон за защита на потребителския кредит, няма и финансов омбудсман. Клиентите на банките у нас са в най-онеправдано положение в сравнение не само с тези от страните в ЕС, но и с кандидатстващите за членство.
България държи рекорд
в класацията - банките у нас реализират най-високите печалби в цяла Централна и Източна Европа. Това означава, че у нас банковите клиенти плащат най-високите лихви, такси и комисиони.
Ето някои от най-често срещаните изненади, които трябва да очаквате.
1. Българските банки дават непълна, неточна и подвеждаща информация. Ако клиентът поиска примерно условия по кредит в писмен вид, получава разпечатка от компютър, която няма задължителните елементи на официален документ. В западна банка подобни условия се дават с подпис на банков инспектор. Там, ако клиентът реши да си потърси правата, може да използва този документ. Тук - не.
2. В договорите, които подготвят банките, е записано, че сте запознат с правилата им за делова дейност, въпреки че никога не са ви ги показвали. После може да се окаже примерно, че по разни причини ви задържат някакви суми в срок от 45 дни или 2 месеца, защото такива били правилата на банката.
3. Да речем, че банката се съгласи да ви даде кредит при определен лихвен процент. Тогава изпълнявате изискванията й - плащате всички предварителни такси, чийто размер обикновено варира от 100 до 300 лв. - за оценка на обезпечение, за разглеждане на документация и др. Често се случва след това банката да ви даде договор, в който се оказва, че е посочен от 1 до 5 пункта по-висок лихвен процент от първоначално договорения. Ако не подпишете договора, губите платените вече суми.
4. Друга изненада е, че понякога сключвате договор, в който е посочен един лихвен процент, а започват да ви начисляват друг. Ако се оплачете официално, банката може да върне надвзетите суми. Оправдава се с "техническа грешка". За всички, които не са се оплакали - "грешката" остава в сила.
5. Сключвате договор и започвате редовно да си погасявате вноските. Неочаквано банката ви съобщава, че е наложителна нова оценка на обезпечението (това е документ, който удостоверява стойността на ипотекирания имот). Веднъж вече сте платил за това примерно 100 лв. Но сега банката ви препоръчва друг оценител, който ви иска примерно 500 лв.
6. Често се случва в 2 клона на една и съща банка да получите различна информация за условията и цената на една и съща услуга. Естествено не на официален документ. В действителност условията и цената могат да се окажат нещо трето, още по-неблагоприятно.
7. При теглене на големи суми в брой се случва между банкнотите в пачката да ви пробутат фалшиви или повредени купюри. Не ги ли забележите при плащането, остават за вас. Банката след това отказва да вземе фалшивата банкнота.
8. Няколко банки у нас начисляват такса за обслужване или такса за разходи по ново програмно осигуряване, която превишава лихвата по депозита. Клиентът очаква сметката му да се увеличава, а тя намалява от такси. Никой не го е предупредил за това. В редки случаи, когато някой клиент протестира, му връщат парите обратно.
9. Сключвате договор за кредитна карта. Опитвате да я ползвате в чужбина, но тя не работи. Изпадате в трудна ситуация и решавате да се откажете от тази услуга. Връщате картата. Банката ви налага някаква такса без обяснения. Някои банки казват, че могат да дадат обяснения, ако платите такса за справка. Тя обикновено е равна или по-голяма от сумата, с която банката ви е ощетила.
10. Сключвате договор за кредит за срок от 10 години. Отделно от лихвата за периода се плаща и такса за обслужване на кредита. Тя се предплаща за целия период. Ако се случи да погасите кредита по-рано от крайния срок, примерно след 5 години, банката отказва да възстанови предплатената такса за обслужване за останалите 5 години.
11. Преди сключването на договор за кредит някои банки ви уверяват, че получавате безплатна застраховка - живот и работоспособност. Правилата за делова дейност на банката и застрахователното дружество, с което тя работи, остават тайна. Ако претърпите злополука и получите трайна неработоспособност, може да разберете, че застраховката не важи, докато излезе решението на ТЕЛК. Обикновено това става над година след настъпване на застрахователното събитие. Така дори цяла година да сте неработоспособен, неподвижен, инвалид и т. н., застраховката е невалидна и сам си погасявате вноските по заема.
Тази картина, близка по-скоро до финансова джунгла, отколкото до цивилизована страна с пазарна икономика, не е непозната за Банковия надзор на БНБ. Ръководството му осем години анализира дали и как търговските банки спазват изискванията на закона. Появи се информация, че анонимна работна група от БНБ в дълбока тайна подготвя закон за защита на потребителския кредит. Какво можем да очакваме, след като надзорът осем години си затваря очите пред нарушенията на действащото законодателство?
Дори малкото права по закон се нарушават
В действащия Закон за банките, макар и с незначителен обем, има текстове, които дават юридическа основа на отношенията банки-кредитополучатели. Тези текстове гарантират теоретично минимални права на потребителите. Но дори и те не се спазват.
Все пак, ако ще си имате работа с банка, добре е да се запознаете с чл. 39 и чл. 40 от посочения закон. В тях е записано каква информация и в какъв вид трябва да получите, когато кандидатствате за заем. Това обаче не означава, че ще я получите.
Съгласно чл. 40 "Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещенията, до които клиентите имат достъп". Опитите ви да намерите тази информация в банкови парични салони ще се окажат напразни. По този начин потребителят е лишен от основно свое право. Само реалните условия за кредитиране (а не сладникаво описаните в рекламните брошури) дават възможност за избор.
Можете да поискате кредитен инспектор да ви предостави тези условия. Съгласно чл. 39 от Закона за банките той трябва да даде безплатно, в писмен вид (на официална бланка на институцията, с изх. номер, подпис и печат, а не на хвърчащи листа) правилата за делова дейност. Те трябва да съдържат:
1. Данни за общите разходи по заема (лихви, такси комисиони и други) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят;
2. Методът за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент;
3. Допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
4. Размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от централната банка.
Банките обаче упорито отказват да издават официални документи. Служителите дават устни уверения за добронамерено, специално отношение и т.н., но документ - не. На хвърчащ лист или в рекламна брошура ще получите непълна информация за общите разходи по заема.
Няма да получите информация и за размера на ефективния лихвен процент. Никой няма да ви обясни какво означава този термин.
В закона е записано, че начинът на изчисляването му се определя от БНБ. Ако поискате тази информация от БНБ, както и какъв е начинът за изчисляване на ефективния лихвен процент, пак няма да получите отговор. Според БНБ само съд може да я задължи да предостави тази информация.
Така клиент, чиито планове не търпят отлагане, сключва договор за кредит "на сляпо", без да е запознат със скрити допълнителни плащания, които банката му е подготвила."
 
|
Как банките лъжат клиента?
