Едно време ме дразнеше тихата китайска музичка, която пускаха в китайските ресторанти. Как само я оценявам сега!
Една приятно мразовита януарска вечер, решихме с приятеля ми да отидем на китайски ресторант и се занесохме до един сравнително нов китайски ресторант в Разсадника, на ъгъла на Стамболийски и Вардар, по диагонал от Рамстор (или на т.нар. бивш Вагон-ресторант). Преди това място беше виенска сладкарница, беше много лъскаво и все още си е такова.
И така, влизаме ние, много голям салон, елегантно нагласен, сервитьорките с различни дрешки ама това е без значение, И ни блъсва вонята на музиката от канал Оникс или Планета. Сащиствам се, ама какво е това, що за китайски ресторант, така добре изглеждащ, озвучен с чалга?
А времето беше следновогодишно и още въртяха разните коледно-поздравителни записи на любимите на народа чалгарки, с половин тон грим, кълчещи се и разминаващи плейбека от професионализъм.
Е, добре, седнахме, решихме, че е временно и всеки момент ще сменят канала. Не го смениха. Започнах да се възмущавам гласно, като усилвах децибелите при всяко преминаване на сервитьорката. Очевидно китайката на бара държеше дистанционното, защото сервитьорката само ме поглеждаше жално-извинително и нищо. На запитването ми "Докога??", получих само: "Съжалявам, не мога да ви помогна".
Иначе манджата беше вкусна, изобилна, не много скъпа, обслужването- внимателно и бързо...както вече споменах и обстановката предразполагаше за приятно изкарване...Обаче излязох силно бясна.
Онзи ден решихме да проверим дали не е било вечер на умопомрачение, влязохме, чухме музиката и излязохме. Огласих булеварда с възмущение, извиних се на света, че в квартала ми живеят такива простаци и отидохме в пицария Виктория в Арена.
Има и други такива ресторанти, в които китайците седят възхитени пред чалга-каналите и ги поглъщат ненаситно. Определено предпочитам да пуснат китайската си музика, или изобщо да не пускат нищо. Тишината е толкова приятна понякога...
"Fear leads to anger, anger leads to hate, hate leads to suffering"
|