Аспартам е бил открит случайно през 1965 г. от химика Джеймс Шлатер, работещ за фармацевтичната компания G.D. Searle, докато търсел нов медикамент за язва. Един ден, разливайки, без да иска, от веществото извън контейнера и лизвайки след това пръстите, той усеща сладкия му вкус. Впоследствие се установява, че новият продукт е 200 пъти по-сладък от захарта. Откритието било направено публично достояние през 1970 г.

Аспартамът е съставен от фенилаланин /50%/, аспергинова киселина /40% и метанол /10%/. СМЯТАН Е ОТ МНОГО УЧЕНИ ЗА ХИМИЧНА ОТРОВА И ИЗОБЩО ЗА НАЙ-ОПАСНАТА ДОБАВКА КЪМ ХРАНИТЕ. ТОЙ Е ОТГОВОРЕН ЗА ОКОЛО 75% ОТ СТРАНИЧНИТЕ РЕАКЦИИ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ, СПОРЕД ДОКЛАДИТЕ ДО СИСТЕМАТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ КЪМ FDA И ОТ 1985 Г. ДО СЕГА ИМА ОФИЦИАЛЕН РЕГИСТЪР НА 92 СИМПТОМА ОТ НАД 10 000 ОФИЦИАЛНО ПОДАДЕНИ ОПЛАКВАНИЯ.

Някои от болестните прояви са по-леки, а други - сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта /често срещано/, гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия /особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия/, безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене на свят, ставни болки и др., като ДОРИ ИМА СЪОБЩЕНИ СМЪРТНИ СЛУЧАИ.

Посоените симптоми са толкава често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест"! Отново искам да ви напомня, че според FDA в най-добрия случай се съобщават не повече от 10% от реакциите. За сравнение - от захарина за почти 100 години има само около 10 оплаквания.

Според лекари и учени следните заболявания или състояния могат да се усложнят или да бъдат отключени от консумацията на храни или медикаменти, съдържащи аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хроничната умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм - списъкът НЕ Е изчерпателен.

Свободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя, е причина за възникването на различни остри и хронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното съединение аспартат спадат към групата на т.нар. екситоксини. Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна роля за появата на някои ендокринни и особено дегенеративни заболявания като амиотрофична латерална склероза, Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременността.

Аспартамът нарушава сериозно мозъчната биохимия. Д-р Ръсел Блейлок, професор по неврохирургия към медицинския университет в Мисисипи, в книгата си "Екситоксините: вкусът, който убива" Excitoxins& The taste that kills, пише подробно за вредата, която се причинява от поглъщането на големи количества аспергинова киселина, и причината, и начина, по който става увреждането на нервната система. Доказано е, че аспергиновата киселина разрушава структурата на мозъка на мишки!

Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-опасна, а такава се получава, когато човек реши например да замени едно нормално ядене с "диетична" храна или напитка, съдържаща аспартам.
В САЩ има 5 официално документирани смъртни случая сред пилоти, пристрастени към консумацията на продукти, съдържащи нутрасуит.

Връзката между екситоксините и внезапната смърт не е само хипотетична.

Фенилаланинът е аминокиселина, която нормално се среща в мозъка. Приемът на аспартам обаче повишава в нежелани стойности присъствието й там, особено яако е съчетано и с консумация на много въглехидрати. Хора с фенилкетонурия не могат добре да метаболизират фенилаланин и за тях храните, съдържащи нутрасуит, са още по-опасни!

Метанолът е много силна отрова, която уврежда зрителния нерв и води до слепота дори и в малки дози. Пределното допустимо количество метанол дневно е 7.8 мг. А един литър безалкохолна напитка, подсладена с нутрасуит, съдържа 56 мг метанол, а някои повече!

Метанолът преминава през плацентата и е изключително токсичен за плода в утробата.

Той навлиза много бързо в кръвообращението, като допълнително се разпада до ФОРМАЛДЕХИД, който се окислява от своя страна до мравчена киселина. Последният е силно нервнотоксично съединение, алерген, мутаген, тератоген и карциноген. Формалинът,в който се консервират биологични тъкани и трупове, представлява 30-40% разтвор на формалдехид.

Производителят на аспартам МОНСАНТО си служи с различни тактики, за да "докаже безвредността" на подсладителя. Единият от доводите е, че в някои плодове и зеленчуци също има фенилаланин, аспергинова киселина и метанол. НО ФИРМАТА ПРОПУСКА ДА СПОМЕНЕ, ЧЕ ТЕЗИ СЪЕДИНЕНИЯ НЕ СЕ СРЕЩАТ В СВОБОДНА ФОРМА, КАКТО СА В АСПАРТАМА, А СА С В Ъ Р З А Н И С БАЛАНСИРАЩИ И АНТИДОТИРАЩИ ГИ АМИНОКИСЕЛИНИ. ФЕЛИЛАЛАНИНЪТ В АСПАРТАМА Е В СВОБОДЕН ВИД, ЗАТОВА ТОЙ СЕ АБСОРБИРА МНОГО БЪРЗО, НИВОТО МУ В ПЛАЗМАТА СЕ ПОВИШАВА ВЕДНАГА И ЛЕСНО МОЖЕ ДА ПРЕМИНЕ КРЪВНО-МОЗЪЧНАТА БАРИЕРА.



През 1987 г д-р Морган Рейфорд, офталмолог и експерт по ефектите на метанола върху окото свидетелства пред Конгреса на САЩ във връзка с лично диагностицирани от него 65 случая на загуба на зрение поради НЕВЪЗВРАТИМА ЧАСТИЧНА ИЛИ ПЪЛНА АТРОФИЯ НА ОЧНИЯ НЕРВ В РЕЗУЛТАТ НА УПОТРЕБА НА ХРАНИ И НАПИТКИ, СЪДЪРЖАЩИ НУТРАСУИТ. А ТОВА Е БИЛО ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА НАВЛИЗАНЕТО НА ПОДСЛАДИТЕЛЯ В УПОТРЕБА

От големите мечти се страхуват само малките хора!