Чудесно е да имаш свое собствено мнение за един човек. Може би твоите взаимоотношения да са били перфектни с него, но помислял си как изглежда той в чуждите очи?
Помислял ли си също така защо има закон за потребителя, а няма такъв за производителя? Идвало ли ти е на ум, че клиентът е в пъти на степен повече ощетяван от продавача? Никога ли не ти се е случвало да бъдеш "прецакан" в някой магазин?
Да, има и кофти клиенти.
Сега ще разгледаме един друг момент: психология на продажбата.
На запад, в развитите страни психолози, изучавайки човешкото поведение са дали обяснение на много въпроси, засягащи човешкия живот. Едно такова нещо е например контактът с клиента и реализирането на продажба. Там още се споменава, че клиенът може да бъде "управляван" по подходящ начин от продавача. Продавачът дори може да продаде неща само с поглед. Е, тук става въпрос за хора, които разбират от професията си.
Това което искам да кажа, е че продавачът всъщност е този, който "води" разговора; той определя неговата посока. У нас всеки разбира от всичко и в резултат имаме инженери продавачи (щото толко са и доучили де), изобщо никой не си е на мястото. Когато в един магазин отиде кофти клиент, продавачът има няколко заучени техники да излиза от неловки, избягващи обидата ситуации. Схващаш ли какво имам в предвид?
Ситуацията с твоя човек е следната:
Идва жената и казва:
- Купих от вас едни слушалки, но всъщност съм сбъркала и искам да ви ги върна. (или нещо подобно)
В този момент имаме два случая:
1. Западен модел, в който търговеца има договореност с производителя/ите, чиято/иито стоки предлага, да върне просто парите, без излишно да се обяснява.
- Разбира се, госпожо/госпожице. Както предпочитате. Мога ли да ви предложа нещо друго?
2. Нашенски модел, където търговецът е просто продавач; има договореност само за гаранционната поддръжка къде да се извършва.
- Съжалявам госпожо/госпожице. Закупена от нас стока се връща само при указаните от закона условия. (ако си търговец, ще разбереш какво имам в предвид; това все пак е груба форма).
Или:
- Съжалявам, госпожо/госпожице за недоразумението. Мога да ви предложа да си изберете нещо от предлагатото от нас в рамките на сумата, която вече сте платили.
Най-негативният отговор, който би изгонил клиента вече е:
- Съжалявам, но закупена вече стока не се приема обратно. Мога само да ви пожелая да си я ползвате със здраве.

Сигурно професионалистите ще намерят още по-добри форми на това, което се опитвам да изразя (все пак не съм търговец).
Психолозите дори съветват клиента в очите на търговеца да приеме малка трансформация, т.е. вместо клиент да си представят, че при тях идва или си отива доларче(за нас левче :) ). Е кой е малоумният да се кара на левчето, или да до ядосва. То трябва да бъде доволно и предоволно, да иска да си купи нещо още - и тогава левчетата стават още повече.
Естествено е, че нахапан сандвич трудно се връща. Но по света и това правят, като целта е този клиент все пак да се върне при тях.
Горните форми ти ги дадох, защото вече са ми се случвали с мен самият.
Имай в предвид, че в една нормална фирма независимо къде се намира, би трябвало да има контрол от шефа към работниците. Той би трябвало да следи те как работят или още как се държат с клиентите на фирмата, в която работи. И когато има работник, който си изтърва нервите или не може да направи добра оферта, или бърка по друг начин - това трябва да се разбере защо. Дали този човек ще поработи над това, си е негова работа.
Сега представяш ли си в каква нова перспектива се оказва този твой познат? Това, че разбира от компютри, не значи че е станал добър търговец.
Помисли си и че всъщност не знаеш какво е да ти дойдат наистина кофти клиенти. От тези, които вадят оръжие и ти вземат оборота например.
Това са единствените клиенти (може би и данъчните), които търговецът не иска да вижда въобще.
Между другото беше споменал, че работиш като шофьор на камион ма ф-ма "Волф". Е, ако Remmius е на няколко метра от теб, да не би случайно да носи кофите за боклук? ,-)
Шегувам се :-)))