Извикаха ме за колет с уж обявена стойност 186 долара! Гнусна, тъпа, дебела и дебилна пощаджийка с униформа и физиономия на есесовка от концлагер на гише 25 ме наруга, че съм закъснял с 10 дена и че проявявам нетърпение пред затвореното гише, зад което си чешеше носа, тъй като късите й ръчички не достигаха до въздебелия задник. Заплаши ме, че ще трябва да платя 20 % митои още някакви си там тарифи и после повика строг, важен, очевидно страдащ от хемороиди, невероятно умствено ограничен и бюрократичен митничар, който тържествено заотваря колета, в очакване вътре да лъснат някакви скъпоценности, за които да ме "одруса". Оказа се че има книжка с меки корици от Самюъл Дилейни, но подателят пропуснал да постави точката, или се е изтрила при космическия преход от едното, до другото полукълбо. Въпреки това говедото-митничар взе да се прави на интересен и да ми обяснява, че трябвало да платя мито, защото за него (186 $ била стойността. Имало три възможности - да платя към 50-тина лева мито, да я върна обратно на подателя, за да напише отново цената, или да се оплача. Оставих му я за четене и си тръгнах, а той ми подвикна на изпроводяк, че не можел да я прочете, защото била на английски. Да си я завре в митничарския г...з! Майка му в коневръза за митничари не му ли е казвала да учи езици?