Твърдо и упорито не искаш (или може би не можеш, а най-вече - не ти е удобно) да разбереш това, което ти пиша. Така разговорът става просто безсмислен.

Ставаше дума просто за едни НУЛИ в повече. И затова, че във всеки НЕНУЖЕН милиардерски палат по света могат да живеят бедни, или изоставени деца. За които ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ОПРЕДЕЛИШ дали не са по-умни, по-предприемчиви, по-интелигентни или по-талантливи от теб или Бил Гейтс. Защото никой никога не им е дал възможност да ДОКАЖАТ това...

Ставаше дума просто за това, че някой ден (не дай Боже) моето или твоето дете ще имат нужда от един милион, за да бъдат спасени от болест, която е лечима, но лечението е достъпно само за "оцелелите". ЖАЛНА ТИ МАЙКА тогава. Друга песен ще запееш. По друг начин ще погледнеш на този същия милион, който един най-обикновен артист ЕЖЕДНЕВНО взима за половинчасово показване в един сапунен сериал. И вината не е на артиста, а на всички нас, които, с твоите разсъждения, сме ДОПУСНАЛИ това.

Това, апропоо, се случва и днес, но ти не си наясно. (В смисъл, че простосмъртните умираме от разни, според нас, неизлечими болести, а сложносмъртните просто си ги лекуват, но ние не научаваме за това).

"""Винаги има поне още една гледна точка... """