Блейк, преди точно два месеца и два дни бях в Майчин дом.
Повярвай ми - мило и драго давах всичко да е наред с преждевременно роденото ми дете, да направят необходимото, да сторят всичко, за да оцелее.
И последната ми мисъл бяха парите.
За онзи момент.
После вече си даваш сметка, но си щастлив, че всичко е свършило благополучно и си казваш майната им на парите, корупцията, лошото отношение, нали детето ми е добре.
Аз знам и съзнавам пошлостта на всичко това.
И може и да съм низка душица, не знам.
Сигнализирах където трябва в последствие, защото търпях отвратително отношение, но в конкретните моменти си плащах и рушвети давах.

Именно защото става въпрос за живота и здравето на децата ни, както казваш.
И ме беше страх. Защото там си в поза партер.