|
Накратко -- подцениха ме на шофьорски изпит, и ме "скъсаха" неоправдано.
ОК, разбирам, че отвън изглежда като "поредния неоправдан", но аз просто си казвам мнението.
Явих се на шофьорски изпит посредством фирмата "Зелена Вълна". И преди съм се явявал, но тогава не можах да го взема, та им викам "хора, аз мога да карам, може ли да се явя на изпит, но да карам съкратен курс, с по-малко часове, за да платя по-малко". Можело, ама чак след разговор с президента на фирмата, който ме почерпи с уиски на една от неговите лекции (които са част от курса).
И какво? Инструктора се опитваше да ме мами на няколко пъти, което ми бе обяснено от президента, "че и те (инструкторите) са хора...", че едва-ли-не било човешко да се опитва да ме метне... Искаше да му давам парите на ръка... че аз как мога да съм сигурен, че не ме цака с парите? Сега, след Нова Година ми иска по 40лв на сесия! 40 лв за един час каране! При липса на регламентирани цени е лесно да цедиш хората!
Както и да е. Викам си "хванал съм се на хорото, давай поне да го доиграя". Взех си листовките от първия път, понеже вярвах, че е достатъчно да си прилежен, упорит, и да внимаваш. ОК, обаче се оказа, че кормуване само с тия качества явно не се взима.
Отивам аз на изпит по кормуване, минавам първи на изпит, притеснявам се невероятно, но си карам без никакви грешки. Преди това съм станал рано сутринта, гимнастика съм направил (за да съм свеж и да мисля трезво), кафе и витамини съм пил... абе, привел съм си тялото в "пълна бойна готовност", както се казва. Един вид, подготвил съм се да издържа на психологическия стрес.
И така... Просто си карам. Не минавам на жълто, не минавам на червено, спирам на STOP, не отнемам предимство, не "угасям" колата, превключвам плавно и уверено, още по-плавно спирам, държа се вежливо с пешеходците, и толерантно към другите участници в движението. Тоя, по едно време почна нещо да се нервира като че ли, че карам безупречно, и накрая ми вика "абе ти защо не превключваш на 4-та тук?", а то навън -- януари месец, заледен път, коловози от сняг едва-ли-не, и аз не смея да карам с повече от 40. ОК, 40 са си 40, при ограничение 50 в града, какво лошо има? Не съм се движил по Цариградско, или България, не съм задръствал движението... Просто съм начинаещ, а тоя иска от мен да карам с 40 на 4-та, в тия зимни условия, и при условие, че както си карам на 3-та с тия 40, оборотомера показва 1100-1200. Какво иска от мен тоя? Да карам на 600 оборота ли???
Както и да е. Накрая ми каза "отбий тука', и после "излез от колата и изчакай малко отвън". Чакам аз, чакам, даже изпуших една цигара докато мръзнах отвън. По едно време си чувам името от колата, отивам, и оня ми вика "подпиши тука, това е един документ, който ни трябва", и след като подписах -- "ела вътре, в колата".
Сядам на шофьорското място и го гледам право в очите, а той ми говори с преъхнала уста, че нямал добри новини за мен. Каза ми, че съм скъсан, но с поне 3-4 изречения, и много дълго и заобиколно. Причините -- имал съм лош контрол върху колата, много съм бил чакал преди да пресека един булевард (нямаше коли зад мен, какво толкова??? да ти го ****), лошо съм бил преценявал скоростта (с 40 на 3-та, в сняг и зимни условия, в града... да ти ****), бил съм карал с много голямо самочувствие, както аз самият съм бил казал, чувствал съм се неуверен (а тоя е бил като Шумахер на пътя докато е бил начинаещ шофьор, явно...), говорел съм твърде много зад волана, а това разсейвало (ми нали съм човек, не съм някакъв робот я!)... Сменял съм неадекватно скоростите (това ми го казва човек, който минути преди това докато карам с 40 на 3-та при 1200 оборота в зимно време, ми препоръчва да превключа на 4-та?!?!?!?)
ОК, съзнавам, че не съм перфектният шофьор. Може и да демонстрирам самочувствие на пътя (вместо плахо да прибирам колата при вида на първия джип!), може и да съм отнел малко повече от ценното време на двойката инструктор/представител-на-КАТ с неувереното си пресичане на някой и друг булевард, но... да ми каже, че не ставам за шофьор, след като имам (по думи на г-н КАТ-аджията) "отлични технически умения" и карам бавно, внимателно и отговорно.
Вика ми "трябват ти още часове, че да можеш да караш уверено". Питам го "колко, мислите, часове ми трябват?". "4" ми отговаря.
|
Шоф. курс -- "Зелена Вълна"
