1. ОК Супертранс - поръчка за Младост- летище. Много чакане, но накрая дойде кола. Бяхме две момичета с два огромни куфара. Помолих най-любезно шофьора да ни помогне с багажа. Реакцията беше "Ааа, не! Нема да стане!" и трясване на вратата. Първата ми реакция беше да хвана телефона и да званя за друга кола. Тогава той скочи да подпира лекичко с една ръка куфарите, докато ние се борехме да ги вдигнем и натикаме в багажника. Потеглихме. По пътя започна да обяснява, че имал проблеми с гърба и затова отказал да помогне - "Ами ок!"-казвам-"Принципно не сте длъжен да ни помагате, но пък можехте да кажете, че бихте искал, но имате проблем с гърба и не можете, а не да тряскате вратата!". Отговорът му беше нещо в смисъл, че живеещите в чужбина сме били много отворени (за протокола - живея си тук, изпращах приятелка, макар че в случая не мисля, че е от значение).
2. Кентавър (май беше) - пристигам на автогарата в 03:30 сутринта, жив човек няма, няма и таксита. Отнякъде се появява човек, грабва ми куфара, казва "такси съм" и крачи напред. Тичам след него, виждам му тарифата и отказвам, защото нямах много пари в себе си. "Колко имаш?"-"15лв". Хайде качвай се, за 15 ще те карам. Все пак пусна апарата, който отброи 17лв до вкъщи. Помолих го да спре,за да изтегля пари (знам ли дали няма да стане разправия накрая), кара ме пред входа, пита откъде може да си вземе кафе и докато му обяснявам той тръгва, заедно с мен. Изтърпях 30мин приказване на глупости, обяснения за студените зимни нощи, когато трябва да се гушка някой и т.н. Мина ми през ума да скоча от колата, но бях парирана с изречението "Те плашливите сами предизвикват агресия!" Незнам как успях да се спася от ситуацията и за негово щастие последната ми мисъл беше да му записвам номера и пр.
Познавам хора в този бранш, които са свестни, но си е пълна истина, че повечето са ИЗРОДИ!