бе връщането ми от командировка в Аржентина, през юли, 2006. Полетът в ЕДНАТА посока продължава 14 часа. Вярно, самолетът бе Боинг 777, но това не спасява калпавото отношение на целия екипаж на Алиталия към пътниците. До мен седеше аржентинка, живееща в Испания, със следващ полет на прехвърляне от летище Фиумичино в Рим към Барселона. Аз трябваше да продължа с вътрешен полет от Фиумичино към летище Линате, Милано.
Към 2 часа наобед ни поднесоха обяд. Няма да коментирам качеството на храната. Час по-късно донесоха някакви сандвичи, още салати, и напитки. Жената, седяща до мен, попита дали това е допълнение към обяда. Стюардът - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО красив италианец, почти й хвърли таблата, изджавкайки "Не, това ти е закуската", на италиански. Просто побеснях. Цялата пламнах.
Казах на жената, почти викайки "Знаете ли, жалко, че този италианец е така красив, защото в главата си няма наистина нищо." Пичът се извърна рязко към мене, ококорил очи. Аз го страйкнах обратно с поглед, и попитах "Какво има, готин?". Той не каза нищо, но през останалото време на полета се държеше ИЗКЛЮЧИТЕЛНО внимателно както с мен, така и с жената, пътуваща до мен.
Отношението на екипажа от ВЪТРЕШНИЯ полет Фиумичино, Рим - Линате, Милано бе КОРЕННО различно - усмивки, мазнения, и така.

Пътувайте с Алиталия само в изключителни случаи. Аз нямам избор, защото пътувам основно по служебни въпроси, а и вече имам карта "Хиляда мили" с бонусни точки.
Но е отврат. Убедена съм, че нашите авиокомпании са по-добри.

* * *
"We have no right to consume happiness without producing it." - George Bernard Shaw