О,да... Некомпетентност е интелигентно казано за тях. Виж тъпаци и абсолютни интриганти-бива.
Излъгах се да си изпратя автобиографията там и след известно време ми се обадиха за свободна позиция-редактор-коректор. Тъй като в момента работя също в редакция (Слава Богу далеч по-престижна, знам каква е разликата между двете длъжности и по принцип и по Кодекса на труда). И такава позиция редактор-коректор просто няма)) А и самата дейност е чисто редакторска-но от най-грубата. Занимавах се с прословутото списание "Цялата Вселена"-преводно е от френски. Замених една девойка (беше си намерила по-добра работа), която бе завършила френска филология. Не оспорвам познанията й по френски , но тя не трябваше да оспорва моите по български. Докато бях в някакъв си пробен срок, тя проверяваше нещата след мен, слагаше запетаи на най-невероятни места, съответно махаше нужните, въобще правеше невероятни промени без оглед на правописни правила. Но тъй като беше "стара пушка" всички я мислеха за много компетентна.
Незнам дали е имало камери за следене, но хората ходеха да пушат и да хапват едва ли не под час. А видеха ли Боби-която беше нещо като мениджър, може би, големия й нос и смръщения поглед, се прибираха с подвити опашки.
Както и да е с работата нямаше толкова проблеми, освен гореспоменатите некомпетентни намеси. Върхът на сладоледа беше, че причината да си тръгна от там бе скарване със системния администратор. След сериозен проблем в системата и изчезване на някакви данни, той заяви,че проблемът е в мен, тъй като съм си ползвала пощата от служебния компютър. Не съм от Левуново и не ям доматите с коловете. Поне малко, да не кажа доста повече разбирам и от компютри и от ползването им и от това, какво може и какво не може да причини отварянето на пощата. Но просто бях потресена. Човекът си търсеше изкупителна жертва и тъй като бях от най-малко време там-се случи жертвата да съм аз. Да живее професионализмът!
Относно качеството на списанието-замислете се. Половината от материала, който е важен се премахва, за да може да се събере на нужното място. Понякога дори се променя-краят на приказката или някои цифри-със същата цел. Ужас и безумие!
Друг пример за професионализъм-издават списание в Русия в два поредни броя с една и съща корица. Тъй като Лейла няма как да вземе пари от руснаците, решава да накаже българския редактор със 100 лв. от и без това малката му заплата. След сериозни заплахи от негова страна,че ще си тръгне-му се размина.
За персонала да не говорим. Интриганти до безобразие.
Радвам се че се задържах само 1 месец. Плюя си в пазвата и не искам повече да се сещам за тези некадърници!