|
Това не е компромат. Всяка дума тук е истина. Всяка прилика с действителни лица въобще не е случайна. Както не е и моето безкрайно възмущение.
Тъкмо преди две години за първи път щяхме да летим в чужбина с чедото и неговия големичък инструмент (музикален, да не си помислите друго). Започвам аз планирането отдалече. В бюрото за самолетни резервации разпитвам за всичко – трябва ли билет за инструмента, не трябва ли. След едночасови консултации на агентката с някакъв шеф, се оказва следното:
Цена на моя билет: 274 евра с летищните такси (по някаква намалена тарифа)
Цена на детския билет – 137 евра, щото нямаше 11 години тогава.
Цена на билета за инструмента: 300 евра!?? Понеже не бил човек, не му се полагали намаления, но пък не плаща летищни такси. Страхотен кяр!
Аз, още неопитна в тоя бизнес, се съгласявам, и плащам като поп. Но така не може всеки път, затова се изръсихме сериозно за един як калъф, и изчислихме, че с пет ходения ще се изплати.
Тази година, вежнъж аз, веднъж мъжът ми, водихме пак детето в чужбина, а инструментът с новия калъф – на багаж. Обаче, ние си го носехме до багажното. То такава си е международната практика при пренасяне на музикални инструменти – за да не ги изпотрошат хамалите, оставят собствениците сами да ги отнесат до самолета, където ги поема отговорния багажист и ги слага внимателно и без сътресения върху останалите куфари. После, като стигнеш крайната дестинация, пак внимателно ти го свалят и ти го връчват сам да си му береш грижата.
До тук – добре. Обаче, само преди две седмици, нашата родна авиокомпания ни извъртя такъв номер, че просто изгарям от нетърпение да ги охуля публично.
Този път, решаваме да пратим детето само. В агенцията изрично питам – ще има ли стюардеса да го придружава. Казват ми, че понеже е навършило 12 г., нямали такова задължение, но ако настояваме да бъде придружено, щяло да струва половината от цената на билета?!!! А той, за 12 годишен вече струва 256 евра. Викам си, моичкият е управен, пък и маршрутът е проигран, я да го пускам сам да се оправя! Аман от излишни разходи!
И на 2-ри юли т.г., отиваме да си го изпратим отрочето на летището. Аз му подавам паспорта и билета на чек-ин-а, и веднага казвам, че сам ще си занесе инструмента до багажното.
- Не може, вика ми стюардесата. Давате го заедно с куфара, или му плащате две допълнителни места в кабината.
- Как така не може, като досега можеше? недоумявам аз.
- Нямаме такава практика. Досега са ви правили изключения.
- Глупости, казвам, а от Франкфурт до тук, пак ли изключения са ни правили? Как едни германци разбират, че не може инструмента да се подхвърля наравно с куфарите, и винаги дават exception tag – delivery to aircraft, а вие тука –не?!!
Вече усещам, как чивиите ми почват да избиват.
- Вижте какво, тук аз решавам какво може и какво не! Не може да се занесе инструмента до самолета и толкоз! Нямаме техническо лице, което да затвори багажното, тросва се стюардесата.
- Абе вие на луди ли ни правите? Тук има ли изобщо правила, или се променят според случая? Не виждате ли, че изпращаме детето само? За какво създавате допълнителни усложнения?
- Ама това си е ваш проблем, бе госпожо! Решавайте си го. Или инструмента на багаж, или му плащате два билета. Гишето още е отворено.
- Сега пък два билета?! Преди се плащаше един!, продължавам да набирам скорост аз.
- Идете на гишето и се разберете.
Виждам аз, че тук пъдаря явно командва, и ако пътувах заедно с хлапето, нямаше така лесно да се дам, но не исках да го стресирам.
Отивам на въпросното гише на България Еър:
- За този инструмент искам допълнителен билет!
Почва госпожата едно безкрайно ровене в компютъра, през това време аз й меля на главата, че не може всеки път правилата да се променят, и така да се изнудват хората.
По едно време тя изтърсва:
- Билетът ще Ви струва 240 евро в едната посока.
- Госпожо, вече с приповдигнат тон й казвам, детето лети в две посоки, как според вас ще го върне този инструмент без билет? За две посоки ми дайте!
- Ооо, ми то много скъпо ще излезе…… 450 евро.
- МОЛЯ?????? Вие ненормални ли сте, бе? Как може да е два пъти по-скъп от човешки билет? Къде ви е началника? Това на нищо не прилича! Възползвате се от случая, и сега какво – дай да им съдерем кожите, така ли?
Тя очевидно се постресна, и пак взе да трака по клавиатурата. В това време мъжът ми демонстративно прибира парите, хваща инструмента и детето, и се насочва към чек-ин-а.
- Виж, калъфът е стабилен, ще го пускам на багаж., говори ми той на висок глас, и ми смигва.
- Добре, но ако инструментът стане на трески, ще ги съдим до дупка! И въобще, повече няма да летим с тези мърлячи, поемам щафетата аз.
В този миг откъм гишето се чува припряно:
- Госпожо, цената на двупосочен билет е 220 евро!
- Тъъъй ли, викам аз, че как така от 450 падна на 220?
Мъж ми обаче ме сръгва да млъкна и вади парите. В това време аз и детето отиваме да го чекираме. Кажи-речи в последния момент. Нали трябва съспенс да има. И каква изненадка! Трябвало да попълня документи за непридружаван малолетен, че да го поеме стюардесата. БЕЗ ПАРИ!
А иди ги разбери…..миниатюрна реплика на управията в тая държавица. И няма кой да ги сандърдиса.
Е, поне мога личен протест да направя: България Еър престава да бъде опция за моето семейство. Толкоз!
Ако имаш самолет, не го карай като тротинетка! (лична мисъл!)
Ако имаш самолет, не го карай като тротинетка! (лична мисъл!)
|
И България Еър в кюпа!
