Диане,
1. Не се обиждам от ТВОЕТО мнение, защото то е ТВОЕ.
2. Смятам, че то е неверно, защото самият ТИ и ТВОЕТО послание, а и това на Черешка, доказват, че моят глас не е единствен. И с това пустинята е станала мъничко по-малка. Вярно е, че още не сме хор, дори хорче, а само терцет (поне в този форум), но я си представи (и Черешка също), че, както ние сме си повярвали в силата ни на КЛИЕНТИ, а не на потребители, успуум да убедим и още трима, и още три пъти по три... Тогава пустинята бързо, ама много бързо ще се смали и ще стане един голям оазис, където вксички ще искаме да живеем. Но всичко това зависи от ВСЕКИ от нас и от нас всички ЗАЕДНО. Иначе процесът може да бъде и много по-скоростен, отколкото дори си представяш...
Пример. Беше година 1997. Консултирах първото си предприятие в България. Машиностроителен завод. Голям (тогава). Приватизиран. Опитах се да обясня на шефа на отдел "Снабдяване", че не са му необходими 12 снабдителя с 12 камиона, за да купува железа за фирмата. Той ми се изсмя. Две години по-късно бях в същото предприятие на контролен одит. В "Снабдяване" работеха вече само 3 души с 1 камион.

Intelligenti pauca!