Е, това не е нищо...
В първите ми месеци на търсене на квартира (преди десет години), от зор заман се принудих да взема обзаведена стая, временно, докато намеря по-подходящо нещо. През агенция, платих си комисионната, водиха ме на оглед на 2-3 места и си избрах едното. Хазяите- възрастна двойка, много сговорчиви докато се запознавах и настанявах.
И от тук насетне се започнаха проблемите:

- още първата вечер ми изнесоха една високо морална лекция, как не искат след 22 часа да тропам (разбирай влизам или излизам от стаята!!!), понеже бабата била с незнам какво си заболяване, дразнела се от шума, така че ми беше направо забранено да се къпя след 22 часа, разгеле, тоалетна може да ползвам.
- за гости- абсурд! Боже, опази пък такива от женски пол!!
- по телефона мога да се обаждам само ако те са ДО МЕН, за да не набирам и говоря с провинцията, телефона стоеше в "тяхната стая".
- кухнята не мога да я ползвам, ако ги питам, може да оставя нещо в хладилника
- в "моята" стая НЕ МОГА ДА ГОТВЯ, и едва ли не голата крушка от тавана беше единствения ел. уред, който мога да ползвам.
- да не пуша много (изрично при договарянето упоменах, че съм пушач, и не искам квартира, в която да не може да се пуши). Под "много" явно означавало повече от 2 цигари на ден.....алооооо
И още ред други дивотии, но да не издребнявам. Дадоха ми ключ от стаята (обикновен, No:6), "...да си я заключваш като те няма, и да си знаеш, че никой не може да влезе..."?!?!?!? Е, всички други ключалки бяха със същия ключ, ама ....
Още на третия ден установих, че някой ми е ровил в нещата, то какви ли неща, и сак с дрехи и едно яке... Като ги попитах, все едно им нанесох кръвна обида- "...Ние до сега толкова квартиранти сме имали, ти си първия, дето се осъмнява в нашата почтеност!". Дадох ясно да се разбере, че под никакъв предлог не искам някой да ми пипа нещата, а стаята естествено не виждах смисъл да "заключвам". След още 1-2 "обиска" явно видяха, че нямам кой знае какво за гледане и спряха да ровят.
Някъде на втората седмица ми свиха ел. котлонче- направо го изнесли и прибрали при тях, щото много ток съм харчел, като си направя кафе чат-пат. Що зор видях докато си го взема обратно, не е истина! Разгеле, оставили ми бяха радиокасетофона.
Десет дена преди изтичане месеца (който ми се стори по-зле и от казарма) ми сервираха, че дължа Х лева за ток, Y лева за топла/студена вода, и телефон. След двучасово обсъждане, разбрах, че вече сме в демокрацията- всички сметки се делят на 2- половината за мен, остатъкя за тях. Заявих им, че няма да стане така, и ако до сега е имало балъци, да се жертват на такива условия, аз няма да плащам залудо!
На другата вечер, като се прибрах- стаята заключена! Викам им, не се излагайте, дърти хора, не сте прави за сметките, а въобще нямате право пък да ми задържате вещите! Ние, казват, ще ти върнем нещата като си платиш, и до тогава си търси къде ще спиш, щото докато не платиш, не можа да влизаш в стаята.
Тук ми падна пердето, и им дадох 5 мин. срок да ми отключат стаята, да си събера багажа, иначе влизам с касата. Полиция ще викаме, заплашват те!
Ами викайте, ако щете и НСБОП, все ми е тая, дайте си ми нещата.
Бабето почна да симулира умиране, но много бързо живна, като теглих първия ритник на заключената стая. След втория явно загряха, че не се шегувам, и отърчаха за ключа- влизам, стаята празна! Багажа ми го няма!
Дайте си ми нещата, че на зле отива работата, казвам, е, май размислиха и дъртака ми донесе сака с нахвърляните кое как дошло дрехи и джунджурии. Радиото казва, ще остане като депозит, докато си платя разходите. След още 2-3 приказки на високи обороти и децибели, ми върнаха всичко.
Две вечери спах на хотел, а на ония дърти пенсионери им казах, остатъка от платения наем да използват като покритие за разходите за ток и вода.

Това беше най-цветното преживавяне с хазяи, имало е и други силно емоционални моменти, но бледнят някак си пред това!
От тогава като наемам квартира, се пазаря като циганин за всичко, което се сетя, и в повечето случаи договора го подписваме след сериозна редакция на "типовите" бланки.

Аре със здраве